Ню Йорк, декември 2009

Upper East Sider

Оставаха няколко дни до Коледа... и до рождения ден на Ел, но повече се вълнуваше заради Коледа. Всъщност няма да излъжа, ако кажа, че момичето дори не помнеше, че рожденият й ден е след по-малко от седмица. Сигурно щеше да се сети ден-два след това, но причината бе, че бързаше да свърши с всичките си ангажименти и работата, която й бе възложена от Памела преди празника. А също и да й остане време да купува подаръци.
При Памела никога не бе скучно. Винаги се намираше някаква работа за Елън и момичето се опитваше да се справи с нея - в повечето случаи - успешно. Но освен подаръци своите близки, макар отношенията им да не бяха кой знае колко добри, тя им изпращаше подаръци. А след това пазаруваше от много по-скъпи коледни бутици за приятелите на Пам, понякога с нея, понякога без. Защото това пазаруване отнемаше повече от три дни. Физически и психически не бе възможно Ел да се справи сама или с чиято и да е помощ само за един ден. Но пък да избира коледни подаръци дори в най-малкото квартално магазинче за Елън бе все едно е в Рая.
Може би някой би я описал като наивна, а може би не би сбъркал. Но и да й го кажеха в очите не би обърнала внимание, просто би подминала собственика на думите и би продължила по пътя си. Но кой не обича да стои пред запалената камина с топлите дрехи и ботушки до огромната елха, под която има толкова подаръци, че не можеш да ги преброиш, с чаша топло мляко или горещ шоколад, мислейки си как мечтата ти се е сбъднала (но забравяйки за факта, че всеки момент можеш да се върнеш там, откъдето си започнал).
Но нека се върнем към настоящата историйка за поредния бял нюйоркски ден, когато снегът е почти колкото теб по непочистените улици и тротоари. Такива дни очакваше през останалите три сезона. Харесваше не само когато снегът се сипе спокойно, както бе и тази сутрин, а и когато вечер вятърът караше вече падналите снежинки да се издигнат отново и да полетят из въздуха. Разполагаше със свободно време около 30-45 минути преди да отиде да вземе рокля на Памела и да й я занесе, така че ако не закусваше сега, вероятно цял ден нямаше да има тази възможност. Съществуваше и вариантът след роклята да няма друго за правене, тогава щеше да се прибере в апартамента, щеше да си пусне някой коледен филм или анимация на Дисни и така да прекара остатъка от деня.
И тъй като бе по-близо до Старбъкс, отколкото до тях реши да закуси там.
Естествено повечето от масите бяха пълни - а на останалите имаше по един-двама думи. Беше й неудобно да помоли за място на маса,където влюбена двойка се събличаше с поглед и много повече би предпочела да имаше поне едно момиче седнало само, но погледът й попадна единствено върху момче. Взе кроасанът и чаят, които бе поръчала преди малко. Доближи се до набелязаната маса и изкара на показ ангелската си усмивка.
- Извинете, заето ли е мястото? - попита плахо.

П.С. Извинявай, че стана такава боза и за дължината също

Brooklyner

Оставаха няколко дни до Коледа и в тези дни трябваше да купя подаръци на Джени и татко.От доста време обикалях по магазините,търсейки подходящи подаръци,но така и не успях да им харесам нещо.
Тази сутрин станах много рано,взех си душ,облякох се и излязох.Навън снегът се сипеше спокойно,а вятърът повдигаше падащите снежинки във въздуха,карайки ги да се въртят като балеринки.Вървях бавно по заснежения тротоар отправяйки се към първия магазин,който видех.
След дълго обикаляне реших,че е време да закусам нещо.Намирах се близо до Starbucks,затова и тръгнах натам.Поръчах си едно кафе и се огледах за свободна маса.Намерих една празна с поглед и тръгнах към нея.Настаних се удобно и свалих шала,който носех.
Докато си пиех кафето,гледах как хората навън вървят бавно през преспите на непочистената улица,как децата си играят навън и се целят със снежни топки,как птиците са накацали по прозорците и са свили една в друга,за да се стоплят.Вярно е,че обичах зимата,но мразех периода около Коледа.Обичах самия празник,но не и копуването на подаръци,беше прекалено изтощително.
Изведнъж докато се бях загледал през стъклото,чух женски глас и се обърнах.
-Не,свободно е!-казах аз и се усмихнах.

Upper East Sider

- Благодаря! - Ел се усмихна и се настани на празния стол. Бе свалила кожените си ръкавици, щом влезе в заведението, но точно сега искаше да ги сложи отново и по възможност да облече още пет палта. Или се разболяваше, или времето бе по-студено, отколкото очакваше. За няколко минути се поотпусна и вече бе готова да съблече палтото си, защото предпочиташе сега да й е малко студено, отколкото когато излезе навън да не може да направи и две крачки заради студа.
- Аз съм Ел, между другото! - представи се русокоската и подаде ръката си към момчето. Определено предпочиташе да я наричат "русокоска", ако прякорът й щеше да е свързан с косата на момичето, отколкото "блонди". Не се възприемаше като "блонди" или като първите асоциации към това определение, така че не ѝ бе приятно.
Разрови се из чантата си, за да намери списъка с все още не купените подаръци, за да знае какво да търси или тези, които вече бяха поръчано, но все още не бяха доставени - за да се обади в куриерските фирми, за да разбере защо е забавянето. Когато намери въпросния списък си отдъхна и го прибра отново в чантата си, този път в един от вътрешните джобове. Задължение или не купуването на подаръци беше надминато по точки от украсяването на жилището, което на свой ред не можеше да се сравнява с празниците - Бъдни вечер и Коледа. Всъщност ако трябваше да подреди всички любими около зимата неща в списък (списъците, както и дневниците, както и други канцеларски неща й бяха слабост), не би ги номерирала, а по-скоро пред всяко би слагала звездичка или по-скоро снежинка. Нали все пак е зима!

Brooklyner

-Даниел Хъмфри!На кратко Дан или Дани.-Казах аз и се усмихнах.Хванах ръката и за секунди,а след това я пуснах.Ръката ми бе студено.Все още не се бях сгрял достатъчно,за да сваля якето си,но пък и предпочитах да стоя с него.Изпих кафето си и си поръчах още едно.Едва държах очите си отворени,но това се дължеше на факта,че почтицяла нощ не бях спал.
-Оттук ли си?-Попитах аз Ел.Никой не се осмеляваше да каже нещо,само стояхме и гледахме на някъде.Реших аз първи да попитам,което попринцип си бе странно за мен,защото не обичах за заговарям хората.

П.П.:сори,че е толкова кратко,ама нещо ми е изчезнала музата...

» Покрайнините на Ню Йорк, 2009 година.
» Ню Йорк,2010
» Преди две седмици, Ню Йорк
» Ню Йорк,2010 година
» Ню Йорк,Преди Серина да замине