MAiN ENTRANCE

Заглавие: MAiN ENTRANCE Вто Ное 08, 2011 8:17 pm

455 Madison Avenue Between 50th And 51st Street
Upper East Side, Midtown Manhattan
New York, NY 10022
Telephone: 212-888-7000
Toll-free: 1-800-804-7035
Email: reservations@nypalace.com

"The New York Palace Hotel and Towers"

A modern hotel with an historical facade. The New York Palace притежава престижно наследство. Преди повече от век, Henry Villard, един от най-известните финансисти на страната, възложил на McKim, Mead & White, да му създат резиденция в индивидуален стил. Villard е президент на Железницата Northern Pacific. Когато неговата железопътна империя започва да се разпада, собствеността на сградата се прехвърляла през много ръце през целия век. През 1968 г., Комисията за Опазване на Забележителностите, определили комплекса като историческа забележителност. Реставрацията и изграждането на нов хотелски комплекс бе предложена от предприемача на недвижими имоти Harry B. Helmsley, който конструирал 51-етажната New York Palace Hotel Кула непосредствено зад оригиналната сграда. Архитектурния проектът бил създаден от Emery Roth & Sons и Hardy Holzman Pfeiffer през 1977 г. и завършена през 1980 г.. Оригиналната сграда е възстановена през 2003 г., а офис площите са предуставени на градската група за запазване и консервиране The Municipal Art Society, като част от споразумението да спасят сградата от разрушаване.

The New York Palace е бизнес хотел разположен срещу Катедралата St. Patrick, други близки обекти са Rockefeller Center и Museum of Modern Art. Също така бихте могли да посетите New York Public Library и Times Square.

Property Information
- Star Rating:
- Check In Time: 3:00pm
- Check Out Time: 1:00pm

Property Amenities
- Whirlpool
- Interior Room Entrance
- Fitness Facility
- In-House Dining
- In-House Bar
- Handicap Accessible
- Pets Allowed
- Data Ports
- Meeting Rooms
- Dry Cleaning
- Non-Smoking Rooms
- Room Service
- Hair Dryer
- Car Rental Desk
- Family Rooms
- Has Kitchen

MAiN ENTRANCE 800px-Villard_Exterior_118503pv

MAiN ENTRANCE Entrance-the-new-york-palace-v48755-720

MAiN ENTRANCE The-hotel-the-new-york-palace-v48761-720

MAiN ENTRANCE The-hotel-the-new-york-palace-v48767-640

MAiN ENTRANCE New-York-Palace-Hotel-1_big

MAiN ENTRANCE The-hotel-the-new-york-palace-v48752-720

Заглавие: Re: MAiN ENTRANCE Съб Дек 03, 2011 3:00 am

Ето и спринта започна. За отрицателно време се качих в лимузината, докато се огледах внимателно за нежелани "папараци". Наредих на шофьора да тръгне към Палас, а аз започнах да сменям костюма си от снощи с чисто нов. Поне Барт успя да ме научи да съм подготвен за всякакви ситуации, но не и за нещо подобно като избора на едно от двете ми момичета.
Колата приближи желязната порта на Палас и аз видях Елена да ме чака отпред. Другото, което видях в огледалото беше стърчащата ми на всички страни коса и умореното ми изражение. Инстинктивно бръкнах с две ръце в леда и коригирах така небрежния си сутрешен вид. Скрих мръсните дрехи и си налях една чаша уиски, както за да се събудя, така и заради целия този театър. Нямах ни най-малка идея какво да правя от тук нататък, но щях да импровизирам в движение. Колата спря и шофьора ме погледна и с очи ми показа, че не само Елена е пред хотела. В градината явно имаше някой, който ме познава.
- Нека влезе. - Му отговорих аз, а той доста бързо и незабележимо за другите и отвори вратата на лимузината, покани я да влезе и бързо се върна на мястото си. Погледнах Елена и не казах нищо, просто чаках тя да направи първата крачка.

Upper East Sider

Очевидно Чък не желаеше хорските езици да злословят за негова сметка, а и бе мъдро решение като се има предвид, че се връщаше от бизнес среща. Все още не разбирах всичкото това вълнение, което обземаше хората и ги караше да тръгнат да подреждат живота си още от толкова рано, но нали аз бях тази, която не правеше планове за бъдещето, а живееше за мига, така че какво се учудвах от разсъжденията си? Влизането в лимузината ми напомни за предната вечер, което можеше да породи единствено една бегла усмивка, която изчезна в мига, в който докоснах съвсем леко устните му за една сутрешна целувка "в типичен сдържан английски стил", както щяха да добавят в някой от онези филми, чиито звуци се разнасяха из къщата, когато леля ми изпаднеше в някоя депресия и със седмици отказваше да излезе, борейки убийствената реалност с розовите сапунени балончета от филмите. Странно бе, че Чък ми се стори доста по-резервиран спрямо целувката. Вероятно бе трудно да излезеш от ролята на това, което трябва да станеш, за да пожънеш успех сред всички пингвини, които ще се превърнат в бъдещите помощници на евентуалния ти бизнес.
- Как мина срещата? - попитах след кратко мълчание, отдръпвайки се на малко разстояние и облегнах глава назад, реейки поглед някъде из тавана на лимузината. В момента похващах разговор, който вероятно не бе сред интересите ми, но какво друго можех да кажа?

Заглавие: Re: MAiN ENTRANCE Пон Дек 05, 2011 11:02 pm

Елена ми подари една бърза целувка, която не очаквах и буквално се вцепених. Знам, че бе нормално приятелката ти да ти каже "Добро утро!" с целувка, но аз дори не знаех коя от двете е моята приятелка. Дълга ми казваше едно, разума друго, а сърцето дори не можеше да избере страна. Не е лесна и твоята Чарлс Бас. Колата потегли и не след дълго тя попита за срещата. Браво бе, как ме уцели по болното място тази сутрин. Точно когато малко се притесних я видях, че рее поглед в тавана на лимузината и щеше да приеме всеки мой отговор. А това ми помогна да дам някой сух отговор и да се отърва от тази тема.
- Доброто на бизнес срещите е, че не стават за разказване. А и обсъждането им с външни лица е строго забранено. - Казах аз и се усмихнах вяло. - Както казват по филмите, "Ако ти кажа, ще трябва да те убия!" - Двамата избухнахме в смях. Забелязах, че минаваме покрай магазин за всякакви сладки изкушения. - Обичаш ли сладко? - Елена само кимна и аз направих жест на шофьора да спре. - Ще избереш ли нещо и за мен!? Мен не ме бива много много по избирането, а и с това настроение от срещата може би ще ми пробутат нещо старо и безвкусно.
- Добре. - Тя излезе толкова бързо от колата, че шофьора се изненада, защото беше още на мястото си. Истината бе, че бях доста изморен и бе много вероятно да купя нещо, което бих занесъл на Блеър. Като говорим за кралицата и тя ми изпрати sms. До тук се справях много добре в уцелването на всеки момент. Какво да и отговоря сега!? Прекрасно, точно когато се чудех как да поправя бъркотиите си телефона ми звънна, но този път беше Барт.
- Да татко.
- Къде си Чарлс? - Се чу студения му глас.
- В лимузината, имам важна среща. - Дали това щеше да го накара да ме остави на мира!?
- Имаш два часа да приключих това, което правиш. Ще те чакам в офиса си точно в 12:00. Не закъснявай! Знаеш, че не обичам да чакам и по-специално теб.
- Добре, ще дойда. - Той затвори и аз веднага пратих sms на Блеър. Малко след това видях как Елена излиза от магазина с няколко доста големи торби. Влезе в колата ухилена до уши.
- Дано да ти харесат!? Какво има? Защо имаш такова притеснено изражение?
- Имам една добра и една лоша новина?
- Кажи лошата.
- Имам два часа до някаква среща с Барт в офиса му, той току що ми се обади.
- А добрата!?
- Никой няма да ме безпокои тези два часа, не и ако се скрия някъде.

Upper East Sider

Въпреки че привидно се усмихвах, нещо ме човъркаше отвътре. Нямаше да развалям момента. Имах този навик, но не исках да се проявява и в този момент. Внезапно от нищо се бяха появили въпроси, търсещи своя отговор, но с отчаяни опити се опитвах да ги погреба отново. Защо трябваше да мисля за нещо толкова странично точно в този момент? Шоколад. Това оправяше всякакво настроение. Гонеше съмненията като сърдит пъдар и носеше само щастие. Естествено, че имаше и по-лесни начини. Точно в момента съжелявах, че бяхме пропиляли онази бутилка през нощта, а не бе сред нас сега, когато с едно леко въздействие можеше да прогони всяка мисъл, решила да натрови така прекрасния ми и подреден живот. Разрових се сред торбите. Сигурна бях, че някъде сред тях имаше шоколад. Под каквато и форма да бе, все помагаше. За съжеление не попаднах на най-търсената форма, но и някакъв сорт труфели бе повече от нищо. Буквално се нахвърлих като вълк на агне, което си в тотален разрез с маниерите, които ми се втълпяваха, за да се слея с масивната тълпа на Ъпър Ийст Сайд. Уви, шоколадът не помагаше. След третия труфел просто изгубих интерес и оставих кутията настрани. Погледът ми отново се зарея из тавана на лимузината, а усмивката бе един стар спомен.
- Държиш се много странно, Чарлс... - въздъхнах някак отчаяно, сякаш все пак се бях надявала, че всичко може да бъде толкова красиво, приказно и розово, колкото можеше да бъде само в мечтите ми. В този момент осъзнах, че за пръв път използвах цялото му име, а още по-странно бе, че май сама започвах да си втълпявам неща, които не бяха казани, нито дори подсказани по някакъв начин.
- Онази интригантка Блеър с помощта на Мис Аз-съм-повече-от-вас или иначе казано приятелката й Серина са ти повлияли, нали? - казах след това с по-сериозен тон и погледнах към Чък. Бях сигурна, че в очите ми можеше да се види много болка, въпреки че аз си бях виновна, че толкова лесно се връзвах и живеех въз основата на напразни надежди. В тях можеше да се види още и неприязън към двете споменати... Бе твърде преувеличено да кажа омраза, защото те нямаха реална вина, но това не ми попречи все пак да проявя негативно до някаква степен отношение по техен адрес.

Заглавие: Re: MAiN ENTRANCE Чет Дек 08, 2011 4:41 am

- Не ти позволявам да говориш така за Блеър или за сестра ми. - Казах аз целия разтреперан.
- Сестра!? Що за сестра ти е тя!? Просто майка и е решила да се омъжи за парите на баща ти, но още не са подписали!
- Вече прекали. - Казах през зъби аз като продължих да се наливам с уиски. - Джеймс, спри колата! - Елена ме погледна изненадано, явно не осъзна какво направи току що. Може семейството ми да не е перфектно или да е като останалите семейства, но беше единственото, което имах. Колата спря пред входа на парка и аз отпих поредната голяма глъдка. Дори не я гледах когато и каза: - Слизай! Вземи си торбите с всякакви лакумства и слез от колата. - Елена стоеше вцепенена и само ме гледаше.
- Но Чък, аз... Съжелявам! Прости ми!
- Веднага! Точно сега не ми е до разговори с теб. - Отново отпих жадно и добавих. - Още ли си тук!? - Миг след това чух тръшването на вратата. - Карай! Няма значение на къде, просто карай. - Следващия час и нещо наливане с алкохол телефона ми извъня. Получих sms от секретарката на баща си, която отменяше срещата за следващия ден. - Прекрасно! - Казах аз и продължих да се наливам с уиски. Тогава видях една кутия, която бях забравил, че все още е в колата. Отворих я, а в нея бе огърлицата, която бях купил за Блеър преди да замина за Дубай.

Лимузината вече беше пред Палас и аз наредих на шофьора да спре. Преместих запоя си в GiLT.