Lenox Hill Hospital‎‎

Заглавие: Lenox Hill Hospital‎‎ Вто Ное 08, 2011 8:38 pm

100 East 77th Street, New York

"Lenox Hill Hospital"‎‎

Lenox Hill Hospital‎‎ 9169187

Queen Bee

Бях вкъщи и отхвърлях обажданията на Чък. Дорота седеше до мен, както винаги и леко поклащаше глава.
- Госпожице Блеър, няма ли да вдигнете на Мистър Чък?
- Не, няма да вдигна на Мистър Чък.
Изимитирах я аз и продължих с така важната си лекция
- Чарлз не заслужава да му отговоря на обажданията. Първо ме остави, второ остави Блеър Уолдорф. И двете са непростими.
Усмихнах се просто, а Дорота не спря да говори. Накрая просто вдигнах ръка във въздуха.
- Нямаш ли места за почистване. Тръгвай.
Тя стана и тръгна, докато си мъмреше нещо под носа. Замерих я с една възглавница и се отпуснах назад. Тогава телефона ми звънна и отново беше Чък, добре щом толкова настоява ще му вдигна.
- Да, моля.
Казах със сериозен тон и извъртях очи.
- Извинете, че ви притесняваме, но се обаждаме от Lenox Hill Hospital‎‎. Младежа от чиито телефон се обаждаме е претърпял тежка катастрофа и е в безсъзнание, но е без документи и нямаме представа кой е.
- ЧЪК!
Изкрещях аз...
- Идвам веднага.
Станах от леглото и започнах да се обличам, облякох първата рокля, която видях. Взех чантата си, обух си обувки и буквално за секунди бях до асансьора, чакаща да дойде, за да тръгна към болницата. По лицето ми се стичаха сълзи. Как така в безсъзнание? Как така е катастрофирал? Какво е станало, тези въпроси ме разкъсваха на парченца.
- Мис Блеър, защо плачете? Защо?
- Дорота, Чарлз е претърпял катастрофа...нямам време, ще ти се обадя по-късно.
Вече бях в асансьора, както винаги долу ме чакаше лимузината. Качих се и започнах да крещя на шофьора да кара по-бързо. Тогава получих съобщение от Клюкарката.
~~~~~~~~
,,Здравейте Upper East Siders, няма да кажа добро утро, защото то съвсем не е добро. Хванат в крачка, Чък Бас излиза рано сутринта от сградата на Беър Уолдорф, а след това се среща с Елена Девайн. Колко си жалък Чарлс, да знаеш, че от двата стола се пада на земята. И неговото падение беше жестоко. Според потвърден източник, Чарлз и Елена са се скарали заради самата Кралица Б. Да не говорим за това, как господин Бас, се е напивал в един бар и е говорил с бармана за някаква огърлица, каквото е трябвало да даде на Уолдорф. Явно докато е тръгвал е катастрофирал. Трябва ли да кажа ,,Почивай в мир.'' или ,,Мир на прахта ти.'', след като той още не е умрял, а е само в безсъзнание?
Елена, Елена, заедно с Блеър сте докарали до там момчето, че даже е почти мъртъв. Дано се гордеете със себе си, и двете сте уникални. Едната обижда семейството, другата не вдига телефона. Идилия и перфекционизъм.
Какво да кажем за момичеТО на Манхатън. След като неин стар "приятел" на име T.O.P се върна в града, тя просто се покри. Лоша рана заздравя, ала лоша дума не се забравя. Какво ли са си казали в миналото Серина и момчето? Има само един начин да разберем и това като чакаме да видим какво ще стане.

You know you love me...

xo xo Gossip Girl''
~~~~~~~~
Значи е бил с онази?! Тя е виновна за всичко случило се, знаех си. Тя нямаше да донесе нищо добро, но той ме е излъгал и се е срещнал с нея. Нямах си и на идея какво да правя. Лимузината спря пред болницата и аз излязох от колата. Навсякъде имаше папараци, които се опитваха да "изкопчат" от мен нещо за катастрофата, но дори и аз не знаех нищо. Отворих вратите на болницата и някакъв човек, веднага ме заведе при Чарлс. Отвсякъде имаше тръби, апарати. На лицето му беше сложена кислородна маска. Това ли беше всичко? Така ли щеше да свърши незапочналата ни приказка?

Заглавие: Re: Lenox Hill Hospital‎‎ Чет Дек 08, 2011 9:36 pm

Когато получих sms-а на Gossip Girl бях в хотелската си стая и композирах поредната си песен. Определено всичко, което се случи снощи със Серина ми влияеше, защото това бе поредната балада. Изненадах се, че тази непозната клюкарка имаше доста подробна информация за всеки и този път бе намесила и мен. Нямах представа, че Серина е изчезнала от лицето на земята, но и нямаше как да знам дали обядва с някого, защото не бях излизал от стаята си.
Облякох се набързо и звъннах на Нейт. Той не беше много въудушевен от новата клюка. Явно нямаше представа, че нещо ставаше между Блеър и Чък, но се съгласи с мен, че здравето на приятеля ни е най-важно. Уредихме си среща близо до болницата и когато го видях имаше вид на ранено животно.
- Какво става с теб братле? Имаш ужасен вид. - Казах аз.
- Сякаш ти изглеждаш по-добре от мен. - И двамата се засмяхме без да ни е никак смешно.
- Като се замисля, че и двете могат да са в болницата не ми се влиза много много. Но Чък има нужда от нас.
- T.O.P., сигурен ли си, че това е добра идея!? Не съм в добри отношения с кралицата, а с Чък не сме се чували от преди да замине за Дубай. И съдейки по последното разкритие на Gossip Girl явно и двете неща са свързани.
- Нито Блеър, нито Чатлс е лесен характер, но от всичко което съм виждал между вас, а и от историите на Чък и Серина съм разбрал, че каквото и да става между вас вие винаги си оставата заедно. Като "Четиримата Мускетари" сте. - Знам че щеше да му е тежко да гледа най-добрия си приятел и бившата си приятелка като знае, че може би има нещо между тях. Но също така знам, че най-добрия начин да се пребориш със страховете си бе да се изправиш срещу тях и да ги погледнеш в очите. Е не че изправянето ми срещу Серина помогна с нещо, но поне и бях казал всичко.
Заобиколихме болницата, а пред входа и имаше голяма група папараци с камери, фотоапарати и какво ли още не, с което можеха да запишат всяка дума или движение. Когато ни видяха направо пощуряха, но с Нейт бяхме научени да премълчаваме и малкото информация, която би навредила на някой, когото познаваме. Просто преминахме през тях и игнорирахме въпросите им.
Докато се приближавахме до асансьора Натаниел ме побутна.
- Виж, това там до онази врата май е Елена Дивайн! - А аз се обърнах, за да я видя.
- Хубавка е, не мога да го отрека. - Усмихнах се аз. - Я чакай малко, не е ли същата Елена с онези странни sms-и и картички от преди?
- Същата. Чък още не ми е казал какво е станало между тях на онзи купон и защо тя се е влюбила така лудо в него.
- Е като знаем каква слава му се носи ми хрумва само едно нещо, което да е направил. - Двамата се разсмяхме докато влизахме в асансьора. Бяха ни казали, че е на тринадесетия етаж, каква ирония. Това е любимото число на Чък. Вратите се отвориха и тогава я видях. - Ето я и кралицата. - Вметнах сякаш Нейт не я беше видял. Приближихме се, а тя крачеше нервно пред пред един стол. - Здравей Блеър, как е той. Знаеш ли нещо?
- Още е в операционната и не искат да ми кажат нищо, защото не съм от семейството.
- Да се обадим на Барт тогава. - Вметна Натаниел.
- Вече го направих. Обадих се и на Лили и Серина. Чакам ги всеки момент да дойдат.
- Ти как си? Изглеждаш притеснена? - Попитах я загрижено.
- Естествено, че съм притеснена. Единственото, което знам е че е катастрофирал. Казаха ми, че има множество порезни рани по цялото тяло и много тежка трявма на главата и затова може би ще остане в кома.
- Дано поне тази операция свърши бързо и ни позволят да го видим. - Казах и седнах на някакъв стол за чакащи. Тя продължи да крачи, като този път се разминаваше е крачещия Натаниел.

Queen Bee

Докато оперираха Чък аз отидох до малкия параклис в болницата. Застанах пред огромната икона на Богородица и Иисус Христос.
- Знам, че не се моля често. Знам, че съм направила ужасни неща, но не ми Го взимай. Умолявам Те недей. Той е единствения човек, за когото ме е грижа. Аз мисля, че той е единствения. Не мога да си представя и един без него. Не знам дали той ме обича толкова много, дали изобщо изпитва това към мен, но ако трябва вземи мен вместо него.
Избърсах сълзите си и се прекръстих, излязох от параклиса и се върнах при Нейт и T.O.P. Минаха още 45 минути, а търпението ми се изчерпваше.
- Защо никой не ми казва нищо? Защо всички само влизат и излизат от операционната, а дори не ти продумват думичка.
Прокарах пръсти през косата си и изведнъж лекаря излезе.
- Има ли някоя роднина на момчето? Някой?
Лекаря започна да говори на висок тон. Отидох бавно до него, а Нейт ме погледна презрително. И да ме мразеше, и не ме мразеше...не ми пукаше особено. Сега беше важен само Чък.
- Аз не съм му роднина, но съм..негова...приятелка. Какво стана докторе? Как е той?
- Той е добре. Стабилизирахме го, но сега е в безсъзнание. Може да го видите, но само един по един. Стая 312.
Лекарят се усмихна и тръгна надолу, сигурно имаше и други пациенти. В този момент дойде онази. Личеше си, че е плакала, евтината и спирала се беше разтекла навсякъде. Тръгна към отделението, където явно беше Чък. Хванах я за жилетката, с която беше и тя се учуди.
- Аз влизам първа. Няма начин момичето, което е причинило това на Чарлз да влезе преди мен.
Тя се опита да каже нещо, но аз и забих шамар.
- Не казвай и дума. Бих започнала да те удрям с твоите евтини Маноло Бланик, но в момента ме е грижа повече за Чък, от колкото за липсата ти на вкус.
Тръгнах към вратата, а тя каза нещо. Не обърнах огромно внимание. Сложиха ми специални дрехи и маска, тъй като стаята беше стерилна. Вече нямаше тръби, а апаратите бяха далеч по-малко. Седнах на стола до леглото и хванах ръката му.
- Недей. Не си и помисляй да умреш, не така, не тук, не сега. Да не си посмял, да ме оставиш, защото аз те обичам. Знам, че не ме чуваш и сигурно след това ще ми бъде ужасно трудно да ти го кажа, но ти го казвам сега. Обичам те. От нощта във Виктрола, не съм спирала да мисля за теб.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.
- Аз...аз не се моля, но заради теб го направих. Аз не правя много нещо, но за теб бих направила всичко и ако това означава да идвам всеки ден тук, докато се събудиш. Да се грижа за теб всеки ден, то точно това ще правя.
Накрая млъкнах и наведох главата си надолу. Държах ръката му и я стисках толкова силно, че мислех че ще я счупя. Просто имах нужда от него.
- Моля те събуди се, умолявам те.
Тогава в стаята влезе Нейт, не знам как, но беше вътре. Дойде и започна да ми обяснява как съм била манипулаторка, използвачка и какво ли не. Как съм го лъгала през цялото време, докато съм била гадже на Чък и всичко е било, за да бъда на върха.
- Не е вярно!
Изкрещях аз и му ударих два последователно шамара.
- Не смей да го казваш. Аз...аз го обичам, обичам го повече от себе си. Обичам го толкова много, че ме побърква. Побърква ме това, колко много ме е грижа за Чък. Съжалявам, но това между нас е било само привличане, нищо повече. Привързаност най-много. Тук съм, защото не мога без него.
Нейт просто стоеше и гледаше как всеки момент щях да рухна. Приближи се и ме прегърна, така както само един приятел, който познаваш от 15 години...може да те прегърне.
- Страх ме е, страх ме е, че ще го изгубя.
- Спокойно Блеър, той ще се събуди, рано или късно ще се събуди и първото, което ще види си ти.

Заглавие: Re: Lenox Hill Hospital‎‎ Съб Дек 10, 2011 12:15 am

Светлина. Почти услепителна топла светлина навсякъде около мен. Къде ли съм? Какво се случи с мен? Това ново и непознато място е толкова спокойно. Ту се движа, ту спирам. Това място ме обърква. Никога до сега не съм се чувствал така. Защо тук се чувствам на мястото си!? Защо не бях дошъл по-рано?
- Чарлс, мястото ти не е тук! Време е да се събудиш! Те се нуждаят от теб! Тя се нуждае от теб!
- Тя!? Коя е тя?
- Блеър!
- Грешиш! Това е невъзможно. Със сигурност и се иска да ме убие в точно този момент.
- Аз никога не греша! Събуди се и сам ще го разбереш. - Тогава чух крясъците.
Бавно отворих очи. Огледах се внимателно и осъзнах, че съм в болнична стая, а в дъното на леглото ми момче и момиче се караха за нещо. Какво се е случило? Толкова ме боли главата! Хванах мястото на болката и лявата ми ръката се допря до бинта. Тогава момчето прегърна момичето и аз осъзнах, че са Блеър и Натаниел. Защо ли я прегръщаше!? И то тук!? Бях объркан, но си припомних последните им думи. Тя се трвожеше дали ще се събудя, а той май я успокояваше. Опитах се да мръдна, но нещо ме спираше. Погледнах надолу, но колкото и да се опитвах краката ми не се помръдваха.
- Защо не си чуствам краката!? - Смотолевих аз, а те се обърнаха и ме зяпнаха.

Заглавие: Re: Lenox Hill Hospital‎‎ Сря Дек 14, 2011 1:53 am

Все още чакахме някаква информация за Чък. Всеки крачеше нервно в различни посоки и единственото, което знаехме бе това което виждахме със собствените си очи. Той бе загубил много кръв и лекарите се бореха за живота му.

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvrktooMv51ql15w8o1_250

Блеър беше много притеснена и имах чуството, че всеки момент ще рухне. Стараех се да следя както докторите, така и нея самата, защото се притеснявах и за нея. И ето, че както крачеше до нас изведнъж се изпари. Нейт или не я забеляза или се направи, че не я вижда. Затова аз бързо я потърсих. Да си призная, да я намеря в параклиса не ме изненада много съдейки по изражението и от преди малко. Но доколкото си спомням последното, което ми каза Чък за нея не беше никак в негова полза. Явно е грешал или нещата между тях са се подобрили. Чух я как тихо казва:
- Остави го да живее! - Това бе мига, в който сметнах, че трябва да я оставя сама с мъката и.

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvrw1ddO941qdi5c7o3_500

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvsdjupDoU1qhu3e7o2_250

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvsdjupDoU1qhu3e7o3_250

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvsdjupDoU1qhu3e7o4_250

Бях седнал на един от столовете, когато забелязах, че Б е отново сред нас. Тогава се появи и доктора и всички се изправихме. Той ни съобщи, че са го стабилизирали и че ни разрешава да го видим един по-един. Блеър просто каза, че тя ще влезе и точно, когато си казах, че всичко ще се оправи видях Елена. Тя все още беше разстроена и си личеше, че и тя е плакала. Дано Блеър не.... Да ама не, още не си го бях помислил, когато тя се сдърпа с момичето и нахълта в стаята на моя приятел. Аз гледах след нея, за да го видя, но гледката на лежащия в безсъзнание Чарлс набучен с хиляди тръбички и превръзка на главата, изобщо не ми се понрави.

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lvrktooMv51ql15w8o2_250

Чакането продължаваше и затова реших да изпратя sms на брат си Джейс, за да го уведомя за ситуацията. Серина дойде с майка си Лили и брат си Ерик. Барт пак беше някъде, от където не можеше да се освободи, за да дойде на свиждане на единствения си син. Само кимнах на С, за да и покажа, че съм тук и ще съм на тяхно разположение ако има нещо. Лили хвана малката си чантичка и отиде да говори с лекърския екип, за да научи нещо повече. Може би сега беше момента да отида при Серина и да и кажа "Здравей!". Приближих се леко, за да не я стресна. Тя се бе вгледала в затворената врата на стаята и от време на време поглеждаше към Елена и недоволстваше, че тя също е тук.
- Хей, добре ли си? Имаш ли нужда от нещо, вода, кафе!? - Тя ме погледна и само поклати глава. Тогава майка и се върна разплакана.

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lw0sngs5co1qeoj6ho2_250

Lenox Hill Hospital‎‎ Tumblr_lw0sngs5co1qeoj6ho1_250

- Как е Чък мамо!? - Едвам чух треперещия глас на С. Лили поклати тревожно глава и Серина сграбчи лявата ми ръка. Стисна я толкова силно, сякаш и се искаше да ми я счупи. Бъдещата госпожа Бас се опита да ни обясни:
- Операцията не е минала напълно гладко, защото Чарлс е изагубил много кръв. Все още не са сигурни какви ще са последствията след като се събуди. - Тя замълча за миг. - Ако изобщо се събуди. - Серина придърпа майка си и двамата я прегърнахме, за да се опитаме да я успокоим. Погледнах Нейт и му направих жест с глава да отиде при Блеър и да я предупреди. Забелязах, че Ерик се опитваше да успокои Елена.
- Какво ще правим сега!? - Серина ме погледна, а очите и бяха пълни със сълзи. Погалих златните и коси, а тя подпря глава на рамото ми и аз целунах челото и.
- Ще чакаме и ще се молим, че той ще се събуди по-скоро. - В същия момент чук някакъв шум от стаята на Чък. Сякаш Блеър и Натаниел се караха за нещо. Това никак не ми хареса. Не ме интересува, за какво се карат, но болничната стая на приятеля ни в кома не е никак подходящо място. Със Серина се спогледахме недоволно и точно когато отворихме вратата, за да им направим забележка видяхме как Чък бе отворил очи, а Блеър бе в някакъв полет към леглото му. Беше като скачаща пантера.
- Чък, Чък ти си буден! - Почти му крещеше тя. - Слава на бога, че си буден! - Тя го стисна силно в прегръдка сякаш забравяше, че още го боли. Със С все още бяхме на вратата, но майка и дойде и прегръщайки ни ни побутна, за да влезем и ние.

Upper East Sider Age : 26

Беше странно как новината бе стигнала чак до Ева, тя беше нова в града.Нищо тук не и харесваше особенно, а единственият 'и познат бе пострадал.Май трябваше да се дотътри там, ха?Колкото и да мразеше болници..Та кой ги обичаше? Там бе депресиращо.
-
След около 30 минути Ева вече крачеше към стаята на Чък Бас.
*Не можеше да минеш без драми, а Чък?!?*
Питаше го, но на ум.Малка усмивка мина по лицето 'и, но тя бързо се овладя, не беуместно в момента да се усмихва.Леонора видя в очите на всички които се бяха събрали тревога, но тя не се притесняваше за Чък.Дявол като него не би могъл да бъде стъпкан лесно..В момента в който Чарлс Бас отвори очи всички го заобиколиха и започнаха да го прегръщат..Ева отклони поглед.Мразеше тези сладникави семейни моменти.Колкото и да бе разбираемо в тази ситуация..Тя отмести поглед на другата страна.Чувстваше се нелофко. Дали бе уместно да бъде тук?Всички цивреха а тя стърчеше там сякаш всичко беше съвсем нормално.О, можеше да се престори..Можеше да залее крокодилски сълзи, но не и се искаше да развали грима си.Извинения...

Заглавие: Re: Lenox Hill Hospital‎‎ Нед Дек 18, 2011 9:30 pm

Стаята ми се напълни с толкова много хора, познати и непознати. Дори Еванджелин беше тук, а това определено ме изненада. Стори ми се, че видях Елена някъде зад тълпата. Държах се ужасно с нея, а тя пак беше тук и продължаваше да страда заради мен. С какво ли съм заслужил тази нейна силна любов!? Тълпата бе внущителна дори за моите представи. Много ми е странно да гледам всички тези хора, които се тревожат точно за мен. Кой би предположил, че някой ще го е грижа за Чарлс Бас. Всеки ме питаше нещо, всеки се опитваше да ме докосне. Но аз виждах само нейните сълзи. "Нима гласа бе прав? Нима тя наистина има нужда от мен?" Лекарския персонал се опита да я измести от леглото ми, но тя ме бе хванала здраво за ръката и не я пускаше. Напора им обаче бе по-настоятелен и нейната ръка се плъзна бавно в моята докато накрая пръстите ни едвам се докосваха. Една сестра веднага взе ръката ми, за да ми измери пулса, а ръката на Блеър остана във въздуха. Докторите продължаваха да ми задават какви ли не въпроси, но моя поглед бе вторачен в нейните тъжни кафяви очи.
- Господин Бас? Господин Бас, чувате ли ме?
- Може би ако не викате толкова, ще мога да ви чуя по-добре.
- Добре е! Щом говори така, значи нищо му няма! - Засмя се Серина и прегърна Би.
- Моля ви оставете го за малко сам, за да приключим с прегледа на спокойствие. После ще влезете отново. Сестра, изведете ги! Моля ви. - Доктора бе непреклонен. Но Блеър също. Може да я изкараха в коридора, но тя продължаваше да наднича през леко отворената врата. - Е господин Бас, как се чуствате!?
- Чувствам се сякаш съм скочил от самолет, но съм си забравил парашута. - Опитах се да се усмихна, но главата ме заполя и аз я хванах, за да се опитам да спра болката.
- Къде ви боли? Само главата или има и друго място? Усещате ли нещо нетипично?
- В момента ме боли само глава, но преди да нахълтата всички се опитах да мръдна и не успях.
- Коя част на тялото си не сте успели да движите? Краката ли? - Аз само кимнах, а доктора направи сериозна физиономия. - Сестра, трябва да направим още тестове и изследвания на господин Бас.
- Какво ми има докторе!? Нима съм парализиран!? - Повиших тон, а тълпата от другата страна на вратата за разшумя. Явно ме бяха чули и това ги притесни повече.
- Не мога да ви потвърдя тази информация.
- Но не можете и да я отхвърлите, нали!?
- Не и сега, не и на този етап. Господин Бас, всичко показваше, че няма да се събудите скоро от тази кома. А ето, че вие сте в съзнание и то толкова скоро след операцията.
- Казаха ми, че трябва да се върна! - Прошепнах аз, а доктора ме погледна сякаш ме чу.
- Какво казахте, не ви разбрах?
- Има ли шанс новите тестове отново да сгрешат? - Мисля, че никой не можеше да ми отговори на този въпрос. Чък Бас в инвалидна количка!? Надявам се да греша. Но като се познавам и като знам колко пъти съм съсипвал нечии живот просто защото не съм харесал нечии пуловер или шал, колко пъти съм наранявал хората се чудя как успявам да си движа главата и ръцете.
- Не можем да ви обещаем нещо подобно господин Бас. Има много малка вероятност тестовете да грешат, но я има.
- Разбирам. Надявам се, че няма да ми спестявате нищо.
- Това не е в политиката ни.
- Надявам се още, че ... - Погледнах към вратата. Те все още се суетяха, а Блеър надничаше през прозореца и сякаш се опитваше да разбере нещо от съвсем леко открехнатата врата. - Надявам се, че каквото и да се случи с мен, тя, те ще приеман решението ми.

Queen Bee

Изкараха ме от стаята и постоянно надничах през отворената врата. Не можех и секунда да изтърпя. Още повече след като чух, че най-вероятно е парализиран. Онази глупачка Елена, все още стоеше зад мен и плачеше.
- Ти си виновна. Ти!
Изкрещях аз и се опитах да надникна още повече, почти се бях облегнала на вратата. Лекарят я отвори и за малко да се строполя на пода. Връхлетях вътре и се усмихнах, въпреки сълзите, които се стичаха по лицето ми.
- Ъм, аз не подслушвах или нещо такова.
Преминах с пръсти през косата си и видях как докторът леко се подсмихна. Отидох до Чък и седнах на стола до леглото му.
- Моля те, кажи ми, че си добре. Кажи ми, че ще се оправиш.
Хванах ръката му и сълзите отново започнаха да се стичат по лицето ми, избърсах ги и продължих да говоря. Такава си бях, никога не мълчах, но харесвах това качество у себе си. Въпреки стаята и Чък лежащ в леглото, нямаше да позволя на онази Елена да влезе в стаята. Ако зависеше от мен, нямаше дори да бъде в болницата, но това нямаше голямо значение.
- Не мога да повярвам, че си толкова глупав. Как можа да се напиеш и да се качиш да шофираш? Когато се оправиш, ще те убия собственоръчно. Аз полудях. Разбираш ли какво ти говоря Чарлз? Просто не мога да ти опиша колко се изплаших. Помислих, че ще те изгубя. А за това, че си бил с Девайн ще говорим по-късно.
Усмихнах се и пуснах ръката му, облегнах се на стола и С влезе в стаята. Прегърна, доколкото беше възможно, Чък. Погледна първо към мен, а после и към него.
- Б, мисля че Чък има нужда от спокойствие, трябва да го оставим да поспи. Ти също имаш нужда от сън, повече от денонощие не си мигнала.
Поклатих глава в опит да я убедя, че трябва да остана, но тя насила ме издърпа от стола.
- Още сутринта ще се върнем, Чък. Обещавам.
Казах го повече на себе си, отколкото на него, но аз наистина щях да го направя. Независимо колко време щеше да отнеме и колко време щеше да е болницата, аз щях да съм до него.

Заглавие: Re: Lenox Hill Hospital‎‎ Пон Дек 26, 2011 1:07 am

Серина изкара на сила Блеър, а в стаята останаха Лили, T.O.P и Нейт.
- Чарлс, миличък, добре ли си?
- Добре съм Лил, не се тревожи за мен. - Погледнах я в очите, а тя потръпна.
- Как бих могла да не се тревожа за таб. Може да си ми син само по документи, но това не означава, че те обичам по-малко от Серина и Ерик. Ти също си мое момче и аз искам да се грижа за теб и да те пазя. - Тя замълча за миг. - Баща ти не можа да дойде с мен. Изникна нещо важно.
- Дам. Всички познаваме господин Барт Бас и сме чували за всеотдайната му любов към единствения си син.
- Не говори така миличък, той те обича по свой собствен начин.
- Радвам се, че ми го показва при всеки удобен случей. - Лили ме целуна по челото и се усмихна леко. Хвана ме за ръката и продължи.
- С Ерик трябва да тръгваме. Ако имаш нужда от мен или от нещо от хотела знаеш къде да ме намериш. Чао Натаниел, T.O.P.
- Чао Лил.
- Довиждане госпожо Бас. - Казаха в един глас момчетата. Лили ми каза за Барт и излезе набързо от стаята. Странно! В този момент не мислех, че баща ми отново ме е оставил сам и ме е заменил за една бизнес среща. Мислех единствено за погледа на Блеър. Никога не съм вярвал, че някой може да страда толкова заради мен. Струва ми се, че следях всяко нейно движение през прозореца, а приятелите ми забелязаха това.
- Трябваше да я видиш... - Прошепна ми Нейт, приближавайки се до мен. - Блеър не се отдели през цялото време от теб. Нито когато пристигнахме с T.O.P, нито когато дойдоха Серина, Лили и Ерик, нито когато се появи Елена. Беше само до теб. - Ето защо изглеждаше толкова изтощена и съсипана. Била е до мен през цялото време. Колко ли време съм бил в кома. Никой не ми каза това. А аз я излъгах за Елена. Аз съм виновен за всичко! Ако не я бях излъзъл за срещата, нямаше да се скараме и да отида до GILT и да се наливам с любимото ми уиски. Нямаше да искам да помоля Б за прошка. Нямаше да карам пиян и нямаше да се случи всичко това. Не че знам, какво точно стана. Толкова съм изтощен от глупостите, които правя! Баща ми е прав. Аз успявам да съсипя всеки и всичко около мен. Всички около мен страдат или умират.
- Братле, защо не взе лимузината, а се качи пил на Аудито? Защо не се обади на мен или на Нейт? Ние щяхме да те закараме. Къде толкова трябваше да отидеш, за да постъпиш така?
- При Блеър. - Те ме погледнаха изненадано. - Трябваше да говоря с Блеър, защото тя не отговаряше на обажданията ми.
- Не е отговаряла ли? А как тогава е дошла тук минути след инцидента?
- За това трябва да питате нея.
- А какво е станало, че не ти е вдигала? Да не би да сте се скарали?
- И кога сте успели да се изпокарате? Целия град видя съобщението на Gossip Girl за частния ти купон в една пещара с Елена.
- А да, Gossip Girl. Момичето, което е способно да развали всеки купон. - Усмихнах се без дори да ми е весело.
- Какво стана?
- Получих sms от Дорота.
- И долетя на белия си кон!?
- Е може би по-скоро на черния си дракон. - Тримата се разсмяхме. - Тя беше заспала до парче пай и един от любимите си филми.
- Как да не се изкуши човек!? - Усетих лека ирония в гласа на Натаниел.
- Значи комбинацията от пай, стар филм и спящата Блеър води до какво? ..... До нова клюка на Gossip Girl.
- Нова клюка ли!? Ето от къде Б е научила за срещата ми с Елена.
- Чакай малко, след като си спал с Елана в онази пещара, си отишъл да се видиш с Блеър и накрая си излязал пак с Елена!? Пропускам ли нещо!?
- Може би факта, че след толкова дълго преследване, снощи се съгласих да се събера с Елена.
- Станал си гадже на Елена ДиВайн!? Е тук вече ме разби.
- Остави го да говори. Явно има и още нещо.
- Има ли още? Стана ли нещо между теб и Блеър след онзи пай? - Погледнах ги и не знаех какво да кажа. Погледнах през прозореца и видях как и двете ронят сълзи за мен. А аз толкова ги наранявам с тази моя нерешителност. - Явно се е случило, щом дори не можеш да го кажеш.
- Изневерил си на гаджето си с Блеър Уолдорф и после си я оставил, за да се видиш с гаджето си Елена!
- Не е нежно да слагаш "гаджето" след всяка втора дума.
- Чък, ти си уникален. И затова си се напил, нали? А когато Блеър не ти е отговорила на обаждането ти си взел ключовете на Аудито и си тръгнал към тях.
- Аха. Но нямах проблеми с колата, просто на езин завой ... Братлета, аз съм виновен за всичко! А сега Блеър страда заради това. Момчета, моля ви, изведете я от болницата. Изведете и нея и Серина и Елена. Нито една от тях не бива да спира живота си, само защото аз съм прикован към това легло. Нито една, особено Блеър.
- Не говори така братле. - Започна T.O.P.
- Защо си мислиш, че тя ще приеме?
- Не ви карам да я питате. - Казах тихо аз поглеждайки ги в очите. - Направете го! - Буквално им наредих.
- Тя ще е съкрушена.
- Защо го правиш?
- Защото я обичам! Не искам да страда заради мен.
- Каза, че я обичаш!? - Нейт и T.O.P. се спогледаха. - Не сме те чували да го казваш някога!
- За никоя до сега!
- Защото не съм го чуствал до сега.
- Значи нещата са много по-сериозни от колкото ни ги представяш.
- Какво ще правиш сега?
- Момичето, кото те обичаше и преследваше по тази причина толкова дълго ти е гадже, а пък ти обичаш другата, която все те гонеше от живота си? Ама че объркана ситуациа. А аз си мислех, че моето със Серина е сложно.
- Моля ви, момчета, изведи я. Правете каквото ви хрумне, само разсейвайте Блеър.
- Тя ще страда повече, ако не е до теб.
- Не мога да и позволява да остане. Няма да си го простя ако загуби щастието си, за дето стои неотлъчно до егоист като мен. - Замълчах за секунда. - Защо не умрях там на място, за да освободя Блеър от болката и присъствието си.