Ню Йорк 2008-година,болница "Сейнт Джуд"

Upper East Sider

Денят започна ужасно. Майка ми се бе върнала от Париж и с баща ми отново се бяха сдърпали пред мен. Чупене на чаши.. чинии. по-някой път ми се ще да бях сирак. Всеки си мисли,"Какви проблеми има едно 15 годишно момиче?" - Ето такива,ужасни! Ще ми се да си беше останала в Париж вместо да се прави. взех чантата си и излязох незабелязано от вкъщи.. като че ли някога някой е забелязвал че съм там.. Бях си взела някаква дрога,нямаше да ми е за първи път,но не бях пристрастена. Да знам,мислите си че всеки наркоман казва така,но не бях зависима. Бях зависима само когато имах нужда да избягам от реалността. Отбих се в една тясна уличка и се строполих на земята,отворих пакетчето със спринцовката,бе готова. След минути съдържанието й бе в мен,а сърцето ми започна да тупти лудо,главата ми да се занася и след това.. усетих как тялото ми се удря в земята. Малко по-късно чувах само уплашени гласове,линейка.. Но после отново настъпи тишина. Звукът на някакъв болничен апарат прекъсна всичко. Отворих очи,тялото ми бе като приковано към леглото,едвам помръдвах. Огледах се,една сестра бе на стола.
- Госпожица.. - погледна картона си - Престън,баща ви бе тук но изникна работа и трябваше да тръге,но бе много притеснен.
Извъртях очи.По-дяволите бях в болница,а той имал друга работа.. След това сестрата повика едно момиче.
- Това е момичето което ви намери,ако не го бе направила досега да бяхте мъртва. - погледнах момичето и се усмихнах леко,а след това погледнах към прозореца. Сестрата се изнесе,а момичето остана в стаята и седна на стола. Погледнах я :
- Благодаря.. наистина.. - усмихнах се леко - Как се казваш? Аз съм Али..

Upper East Sider

Тъкмо пристигнах в Ню Йорк.Оставих куфарите си набързо в имението и се запилях някъде из улиците на града.Беше ми скучно сама в тази огромна къща,беше си като палат.Имах чувството,че мога да се изгубя в нея.
Както си обикалях изведнъж видях едно момиче,което получаваше гърчове на земята.Ясно..беше се дрогирала,това ми бе добре познато.Отидох до нея като сложих ръце на раменете й като я пристиснах към земята и бързо позвънях на 911.За щастие дойдоха на време.Взеха момичето в линейката и настояха и аз да отида.Ъгх..не ми се занимаваше с някакви хлапачки,но..явно бе наложително.
Качих се в линейката,седнах на едната седалка и се загледах през прозореца.Стигнахме до болницата и я заведоха в реанимацията,през това време подписвах някакви документи и такива простотийки.След като я настаниха в отделна стая баща й дойде,но звънна телефонът му и той трябваше да си тръгне.Ама че идиот!Нищо чудно,че момичето се беше надрусало.Горката,искала е да привлече внимание.
Останах в стаята й докато не се събуди,все пак си беше гадничко да се събудиш в болница и да няма никой.Знаех го от личен опит.
Момичето се събуди и отидох до нея,но не си направих труда да се усмихна.Останах със сериозно изражение.
-Ел.
казах със спокоен тон и допълних
-Как си?
Оф...просто учтивост,не ми пукаше как е,просто я спасих за да не умре,щеше просто да е жалко..

Upper East Sider

Засмях се тихо.
- Ел.. родителите ми не са тук,не им пука.. пък на теб да ти пука.. - погледнах я. - Благодаря за учтивостта и за това че си ме спасила,не е нужно да стоиш повече. - казах мило. Отново обърнах поглед към прозореца. Навън грееше слънце,а аз бях приклещена на някакво си тъпо легло. Опитах се да се изправя и успях,но единствено за да седна. Огледах системите около себе си,нямаше да кисна в тази болница,бях си много добре и точно тогава тялото ми отново се свлече в легнало положение,бях като желе. Погледнах момичето,което все още не си бе тръгнало.
- Какво има? Защо не тръгваш? - попитах изненадано.

Upper East Sider

Милата..гледах я как се мъчи и я съжалявах.Направих физиономия като сключих веждите си и казах
-Хайде стягай се и ставай.Няма да седиш тук,я.Обречена си...няма да те оставя.
присвих рамене като я хванах за ръцете и й помогнах да се изправи
-Сега ще седнеш на инвалидната количка и ще кажа,че ще те разведа.Щом излезем извън болницата ще станеш от това нещо за старци и ще отидем някъде другаде.
намигнах й и тя седна в количката,отворих вратата,поогледах се,нямаше никой.Чудничко.
-Хайде,и ако някой те пита нещо само се усмихвай,аз ще говоря.
излязохме от стаята,тикайки я с количката и тъкмо пред входа ни спря някакъв си лекар
-Ще я изведа на двора да подиша чист въздух,не искате едно младо момиче да се разболее защото в стаята й е задушно и има толкова много микроби,нали така?
погледнах го миличко и не изчаках отговора му ами направо я затиках с количката като не се и обърнах назад
Вече не бяхме в областта на болницата и спрях количката.
-Ще ни обвинят в кражба на обществена собственост,знаеш ли?
сложих ръце на кръста си и се засмях
-Хайде ставай,отиваме вкъщи,сега ще повикам такси.
махнах с ръка и едно такси веднага дойде,качихме се и той потегли към вкъщи

Upper East Sider

Нямах ту..нужда от съжаление,но определено имах нужда от някакво питие. Надявах се у тях да има. Изправих се и влязох в таксито. По радиото се чу :
- Али Престън,дъщерята на видния моден дизайнер Макейла Престън е била намерена в безсъзнание на едно от Манхатънските улици. Момичето което я е намерило веднага я завело в болницата,където установили че момичето било предозирало дрогата. - извъртях очи и се загледах през прозореца. След като таксито спря с Ел слязохме,а за ходех повече от добре.
- Слава богу! това свърши.. - засмях се,а тя ме заведе до апартамента й.
- Имаш ли нещо за пиене? - повдигнах вежди а след това се подсмихнах. - В същност спокойно имам в чантата си. - извадих една бутилка Джеймсън поставяйки я на бар плота.

Upper East Sider

-Ау,стана известна.Сега ще те помнят като момичето с дрогата.
извъртях очи и я погледнах
-Момиче,не оронвай авторитета си още от малка,или ако ще го правиш го прави със замах,а не по-този жалък начин...
поклатих глава,всъщност аз бях на нейните години,а говорех като 20 годишна..такава си бях аз.Надраснала годините си!-засмях се леко на мислите си и в същият момент пристигнахме у дома.Тя веднага извади бутилка с уиски,а аз го взех и надигнах бутилката.
-Днес ти стига,сега аз ще пия уиски,а ти ще пиеш натурален сок.И без възражения.
казах със спокоен тон,усмихнах се леко и извадих сок от хладилника като плъзнах чашата по плота и тя се спря точно пред нея

Upper East Sider

- Да.. другият път ще е със замах. - казах доволно и се засмях - Али Престън,дъщерята на известната модна дизайнерка Макейла е намерена мъртва. Може би тогава и двамата ще дойдат да ме видят,ако естествено баща ми няма работа.. - казах замислено,а след това се засмях. б
- О,стига толкова оплаквания. - взех сока и си сипах. След това огледах мястото,беше си големичко.
- Та я ми разкажи за себе си.. ти си на 15 нали? - попитах любопитно,а след това добавих - Поне на толкова ми изглеждаш. - допълних,отпивайки нежелателно от сока.

Upper East Sider

-Стига си се самосъжалявала.И няма да умираш,това пък ще бъде още по-жалко...Ядосваш ме вече!
изсъсках като се настаних на един стол срещу нея,кръстосах крака и се засмях на следващите й думи
-Да на толкова съм.От къде пък разбра,мислех,че изглеждам по-голяма..Тцтц..какво разочарование.
поклатих глава и направих някаква физиономия,а след това смехът ми отново огласи помещението
-Предполагам и ти си на толкова?
повдигнах вежди и я погледнах

» Ню Йорк,2010 година
» Покрайнините на Ню Йорк, 2009 година.
» Ню Йорк, 2010 година, домът на Блеър
» Ню Йорк,2010
» Ню Йорк, декември 2009