The Plaza Hotel

Сънувах прекрасен сън. Полянка, румолеещо поточе, чуроликащи птички както и аз и най-красивото момче, което съм сънувала някога - пълна идилия. Изобщо не ми се събуждаше, въпреки че осъзнавах, че това е сън. С момчето бягахме ръка за ръка, щастливи, усмихнати, а косите ни се вееха, подобно на онези от рекламите на шампоани.
Но по едно време всичко внезапно изчезна и се появи онова черно петно, точно преди да се събудиш. Чувах, как някой ме вика, но тази глас бе заглушен от страхотното бумтене в главата ми. Завъртях се, така че да легна по гръб и сложих едната си ръка челото, правейки недоволни гримаси. Първо, защото този някой прекъсна страхотния ми сън и второ, заради чувството, че главата ми всеки момент ще се откачи от раменете.
Отворих очи и първото нещо, което фокусирах бе София, надвесена над мен. Бавно се изправих, оглеждайки се наоколо. Колкото и да се опитвах не можех да разпозная това място.
-Къде съм по дяволите?!- казах по скоро на себе си. Бавно паническото чувство започна да се надига в мен. Трескаво претърсвах главата си за някакви спомени от снощи, но всичко беше абсолютна мъгла. Това не беше характерно за мен, аз не правех такива неща! Бях повече от шокирана, аз Бруклинското девойче в един очевидно скъпарски хотел, събуждаща се след пиянска вечер със страхотен махмурлук. Бях се напивала само два пъти в живота си и двата пъти бяха просто трагични, съдейки по това къде се намирам и какво помня и този няма да е по-различен.
Обърнах се към Софи и чак тогава забелязах, че е по бельо. Първата ми реакция бе да погледна себе си и за щастие на мен ми липсваха само обувките.
-Какво се е случило с дрехите ти? - За момент ми се зави свят. Погълнатия алкохол си казваше тежката дума. Седнах на първото нещо, най-близко до мен, някакво канапе, до колкото видях и зарових отчаяно глава в ръцете си.

Отпуснах глава назад, но направих огромна грешка. Имах чувството, че вътрешностите ми нарочно искаха да излязат навън по най-гадния начин. Как въобще допуснах това да се случи? Сякаш сънувах много гаден и реален сън, от който исках да се събудя все повече и повече с всяко следващо гадене. Всеки един звук, който чуех се забиваше в мозъка като нож, също толкова болезнено и силно. Стиснах силно очи, надявайки се да се събудя вкъщи от този кошмар, но уви.
Реших да спра да се самосъжалявам , а да се опитам да разбера къде точно съм и как да стигна до вкъщи. Огледах внимателно апартамента, в който се намирахме. Честно казано за първи път се намирах на подобно място и то поради такава гадна причина. Забелязах една от обувките си висяща на полюлея и просто се отказах да си представям дори какво друго може да се е случило снощи. Усещах някакво гадно парене в корема. Сякаш имах някаква повърхностна рана. Повдигнах блузката си, за да видя каква е причината. Заклевам се, ако имах силата и гласа бих изпищя до Бога. Бързо оправих блузата в началното и положение. Взех шишенцето аспирин, което Софи ми подхвърли. Още по шокирана и паникьосана глътнах две хапчета с надеждата болката от ножовете в главата ми да отшуми. Чук, че Софи каза, че сме в Манхатън. Да, бе очевидно. Как момиче от Бруклин се озова в Плаза Хотел, за Бога? Спомняйки си за видяното преди малко станах с всичките усилия на света и се запътих към София. Застанах пред нея, трудно пазейки равновесие, повдигайки блузата си.
-Моля те, кажи ми, че виждаш това което и аз.- сочех пиерсинга на пъпа си. Тя знаеше, че не бях привърженик на подобни неща, с които да украсявам тялото си. Може би малко преувеличавах, но всичко това ми идваше в повече.

Това не можеше да се случва, не и на мен. Напивах се за първи път от 10 клас и се събуждах на непознато място с пиърсинг на пъпа и убийствено главоболие. Няколко минути по-късно Софи видя татуировката, която си бе направила снощи. Е, поне сега разбра как точно се почувствах аз. Но нейното бе по-лошо, аз можех да махна обецата, но нейната татуировка, нямаше как да се истрие. Тази ситуация бе нелепа, сякаш някой си прави много лоша шега с нас. Да с нея бяхме приятелки, но двете живеехме в различни светове. Тя принадлежеше на Манхатън, блясъка, известността и бе свикнала с подобни нощи. Докато аз бях обикновено момиче от Бруклин, случайно попаднало в страшния кошмар наречен махмурлук.
-Предлагам да потърсим дрехите ти и да се махаме от тук по-бързо.-Ако преди това не умра от главоболие, добавих си на ум. Трябваше да намеря кафе, трябваше да има, нали? Или трябваше да си поръчам да ми донесат. Изобщо не бях запозната с тузарските хотели. Но определено имах нужда от нещо, което да ми помогне с преодоляването на махмурлука по-бързо.
-Какво ще кажеш за едно кафе?- попитах, но от шока който още я държеше от татуировката си помислих, че няма достатъчно сили да асимилира всичко ставащо наведнъж. Надявах се само да сме били само ни е двете, че ако са замесени и още хора ставаше лошо и то много.