Преди 3 месеца, Девическото училище.

Queen Bee

Поредния изморителен ден в училище. Имахме заместващ учител и беше време да влезем в неговия час. Сигурно пак щеше да е някоя учителка, много рядко имахме мъже учители, защото опази, ако се запознаем с момчета. Все едно трябваше и беше задължително да говорим само и единствено с момчетата от Момчешкото училище. Часа започна, но учителя още не беше влязъл в класната стая. Извадих листовките от колежите и виждах само Йейл, какво щях да правя, ако не влезех там?! Сигурно щях да умра, или още по-лошо щях да отида в някой обикновен колеж, като Колубийския. Преподавателя явно вече беше влязъл в стаята, но аз не бях забелязала. Всички бяха станали на крака освен мен, аз бях потънала в мислите си за любимия и така желан Йейл.

Brooklyner

-Не, не закъснявам, госпожо Гарет...-каза Даниел и отхапа от зелената ябълка, докато събираше намачканите си записки в папката-Всички ученички са подранили...
Учителката въздъхна, намествайки малките очилца върху гърбавият си нос с пръст. Тя въздъхна ядосано и отново се извърна към компютъра в безуспешно търсене на клавишът "спейс" като измрънка "Само още три дена, само още три дена"-под носът си.
Да, господин Фрей не се разбираше много с учителката по География...нито с тази по Математика...Английски...Не се разбираше с никого. За учителите с толкова много опит бе нещо отвратително да приемат в колектива си някой завършил колеж едва преди две години. Особенно заклет пушач.
-Обичам те!-ухили се Даниел изпращайки въздушна целувка на жената пред компютъра, взе папката и тръгна надолу по коридора
Защо всички тук го гледаха като полезно изкопаемо? Не бяха ли виждали мъж учител?...
Не знаеше с кой клас има час, нито къде се намира класната стая, просто налучка. Попадна в няколко грешни класа докато най-накрая не намери единствените ученички без учител(ка?)...Веднага щом прекрачи прага момичетата се изправиха на крака и го поздравиха. Трябваше да признае, че всичко това му харесва особенно много. В публичното училище по-скоро щяха да му хвърлят дъвка или самолетче от хартия. Побърза да остави нещата си върху катедрата и се изправи пред момичетата със събрани зад гърба ръце. О, всичко бе толкова подредено и перфектно. Нужно ли бе да е само за три дена в това училище? Погледът му бе привлечен от единствената "отцепничка" от изрядният клас.
-Да изчакаме госпожицата да се начете?-измърмори той
Всички ученички втренчиха поглед в момичето, но то дори не забеляза това.
-Ехо?-Даниел се приближи и издърпа листовките върху, които се бе зачела тя-Какво е това?
Ученичката най-накрая вдигна объркан поглед.
-Йейл?-изхили се Фрей-Не става само със спане в часа върху листовки, нали знаеш?...-той се отправи отново към катедрата-Ще си ги получиш след...щом реша. Надявам се че те устройва?

Queen Bee

Бях все така загледана в листовките, когато някой ми ги взе от ръцете. ,,Какво нахалство!'' - помислих си аз и бавно вдигнах едновременно объркан, но и ядосан поглед. Някакъв мъж, може би малко по-възрастен от мен, стоеше и ме гледаше с листовките ми в ръка. Изслушах дългата му реч и разбрах, че той е преподавателя. Да не го бяха взели от детската градина.
- Извинете ме...
Мъжът спря и се обърна към мен. Беше стигнал точно до половината на пътя си, към катедрата. Изправих се и продължих.
- ...но си искам листовките обратно и за Ваше сведение съм Блеър Уолдорф, най-добрата ученичка в Девическото училище. Не е спане над листовките.
Момичетата едва-ли не ми сложиха Алената буква, заради държанието ми. Въпреки това аз стоях все така изправена и го гледах в очите. Пооправих леко диадемата си, чакайки да ми върне листовките. Йейл беше прекалено важен за мен. Сигурно сега щеше да се заяде с мен, но аз познавах директорката и все пак щях да си заслужа перфектната оценка. Пропусках някои доста важни купони в Горен Ийст Сайд, само защото учех за Йейл, той беше моята цел в живота.

Brooklyner

Даниел затина на мястото си за миг, въздъхна тежко и отново се отправи към катедрата си. Завъртя се на пети като опря ръце на нея. "Брой до двадесет...-заповяда си-Едно... две...три...четири...--"
-Аз пък съм Даниел Фрей и хич не ми пука коя си, госпожичке!-извика той-И за четири секунди може да се превърнеш в ученичката с най-нисък успех в това училище!
Усети как целият почервенява. Мразеше учениците да не знаят как да се отнасят към него. Дължаха му респект, въпреки, че бе едва три-четири години по-голям от тях.
Харесваше му да чувства страхът в смъкнатите им ниско погледи. Страх и респект. За Фрей те струваха много и всички бяха задължени да спазват тези...нещо като правила. Да, точно така, тези две правила. Който посмее да пренебрегне закона на Даниел си понася пораженията без дори да разбере от къде му е дошло.
И този път се случи същото. Всички момичета сведоха чинно глави, освен едно-Блеър. Напротив, брадичката й бе още по-високо вирната.
-Не, не си извинена!-прекъсна Фрей болезнената тишина с боботещият си глас-Аз съм елитен учител, колкото и да не ви се вярва, и не се взимам на сериозно лигли като теб.
Той въздъхна за стотен път, свивайки силно юмруци. Не би трябвало да вика така на който и да е ученик, нищо, че често се случваше. Отправи се бавно към катедрата и разгърна учебника. Погледът му се задържа върху него само за миг и отново погледна към Блеър.
-Бързо...Глагола Connaitre...-той посочи към черната дъска-Поне да имам причина да ти пиша двойка, освен, че ще останеш след часовете...ама, че нахалство...

Queen Bee

Моля? Не му пукало коя съм? Та аз бях най-надеждната наследница на Манхатън. Как се осмеляваше да ми говори така. Излязох на дъската и започнах да спрягам глагола му. По физиономията му, можех да разбера, че изобщо не изглежда доволен от това, че всичко, което говоря е правилно, но пък моята физиономия беше триумфална. Глагол след глагол, нямах нито една грешка. Съученичките ми мълчаха и сякаш се страхуваха, но на мен честно казаном не ми пукаше особено. Звънецът би и момичетата се разбързаха да си тръгнат.
- Първо не можете да ме превърнете в най-лошата ученичка, не Вие, а аз обичам да съсипвам репутации. И второ не съм лигла, не ме познавате Даниел.
Пооправих лентата си за коса и огромна, чаровна усмивка се появи на лицето ми. Не бях облечена както другите момиче с обикновено черно сако и дълга пола, точно обратното: бях с бледо-синьо сако, направено от майка ми Елинор Уолдорф, къса пола и дълги бели жартиери. Обувките ми бяха на не особено висок ток, а диадемата ми беше с прекрасна бяла панделка. Разбира се поддържаничките ми се бяха облекли, почти като мен, но на мен ми стоеше много по-добре.
- Свободна ли съм, следващия час е Латински, не мисля да го пропускам, заради Вашите проповеди, относно колко лоша съм и как не Ви уважавам?

» Преди две седмици, Ню Йорк
» Ню Йорк,Преди Серина да замине