Докато си търсех мебели за новата къща .

Brooklyner Age : 31

С мама се преместихме от Вашингтон тук, в Бруклин. къщата беше подарък от татко и беше много хубава, а и голяма. Знаех точно какви мебели щяха да и подхождат. Мама се беше подготвил с един дизайнерски бутик, нейн, на списанието, нашето списание MODE. Смятах да отида там и да избера някои нейни модели. Списанието беше модно, за дрехи, но в него имаше 4-ри отделени страници за мебели. Пък и можеше и аз да ги сътворя, все пак бях дъщеря на майка си. Докато мебелите станеха готови, нямах намерение да стоя в пустата къща, с мама бяхме на хотел. Поне аз де, тя беше по цял ден в бутика.
Облякох един чорапогащник, къса бяла рокля, по тялото, нагоре беше тип пуловер, а надолу стигаше до средата на бедрото ми, по него. В манхатън се деляхме на квартали. Бруклинарите бяха по - бедните, а Ъп Ийст Сайдърите - богатажите. Въпреки, че живеех в Брукллин, бяхме доста заможно семейство. Поради този факт, имахме шофьор и над 8 коли. За щастие имах две от тях, но имах шофьор, въпреки че можех да карам. Все пак бях на 17Моят шофьор се казваше Патрик. Той дори се грижеше за мен, когато мама и татко ги нямаше. А това се случваше доста често. Останалите 6 коли се деляха по равно на мама и татко. Те имаха повече, но ... аз се радвах, че имам един миникупър и едно черно ауди. За този случай извиках черното ауди. Патрик беше пред хотела след 5 минути. Как се придвижи толкова бързо - не знаех. Нямаше и значение за мен, беше важното, че е тук. Обух едни черни токчета и взех черното си кожено яке. Тоалета ми беше доста официален, мама щеше да ме хареса. Качих се в колата и казах на Патрик:
- Здравей, Патрик, извинявай, че те викнах така внезапно. Закарай ме, моля те до бутика... - беше доста млад. Почти 30, 27. Беше привлекателен. Харесваше ми, ноо... ми беше шофьор... Пък и сигурно си имаше гадже.
Когато пристигнах се учудих, беше вече отворен. Бяхме тук само от 2 дни. Но пък не бяха малко за мама . Слезнах от колата и видях, че още някакво момиче слиза от друга кола. Запъти се към бутика по същото време и по което и аз. Махнах на Патрик да дойде с мен. Прическата му днес беше ... толкова секси. Като ... на Пол Уесли. Вампирска. xdd Това момиче сякаш беше мен, вървеше и беше крачка след крачка до мен. Засякохме се на вратата и когато влизахме се сблъскахме. Върнах се, тя също, тръгнах да минавам отново, а тя също. Забога... какво и ставаше...
- Хайде минавай! По - бързо, нямам цял ден! - развиках и се аз.

Upper East Sider

-Леле,не викай!Имам нужда от слуха си,бе момиче!-Казах като и аз леко повиших тон.Е не много леко и аз се развиках.Когато погледнах нагоре видях Фей."Точно сега ли,боже!?" казах си наум аз.Развалих си прекрасния момент.А мислех да обикалям и да пазарувам каквото си искам.Този път майка ми ми беше дала малко джобни само 200.Да,да това за мен са малко все пак не съм от Бруклин.Фей-това момиче всеки път може да ме изкара извън релси.Обичаме дразним взаимно доставя ми удоволствие,защото просто съм си такъв характер,а и е просто една пикла от Бруклин.Реших да проговоря като е тръгнал да се разваля този ден ще бъде докрай и затова реших поне малко да се опитам да си го оправя.
-Е какво правиш тук,тъпачке?О чакай ти живееш тук.-Казах и направих кучешка муцунка,а след това се засмях.Гадния и шофьор,който виждах когато тя идваше в Ъп Сайд си отвори устата да каже нещо,но аз го изпреварих:
-Ти,шафьорче,какво гледаш? Нямаш ли си работа? Личен живот? Нещо такова? Какво те интересува какво става тук? Ще ме набиеш ако се сбия с тази кифла ли? Спести си го и бягай от тука.-Усмихнах се както аз го наричах "фалшиво".Демек усмихвам се мило и после правя обикновената си в случая ядосана физиономия.Глупакът не се махна,а аз погледнах по-ядосано.Нямаше да му говоря какво се разправям с него.Сега пък побързах да направя един комплимент на Фей и си казах,че ще млъкна и ще я оставя нея да говори:
-Оле,Фей,погрозняла си обаче.-Вдигнах вежди набързо.

Brooklyner Age : 31

- Нека не се обиждаме. Но пък теб козметиката те прави доста по - хубава от колкото си. - отговорих и аз. Въпреки, че и казах, че не искам да се обиждаме продължих - Иии... нека сме наясно, нямаш право да казваш на хората какво да правят, още повече на МОЯ шофьор, който ми е и доста добър приятел. - след като казах това погледнах зад нея. Присвих малко очи. Боже, кого съзирах? Тайлър? Веднага казах на Рик да влиза вътре, но дружелюбно, не като Ирина - Рик, ако искаш влизай вътре, аз ще се оправя, спокойно. - Дори не знаех защо му казах да влезна, но боже ми беше заради факта, че още харесвам Тайлър и не искам да ме види с друго момче, защото ще последват много обяснения ии...

Upper East Sider Age : 33

Когато видях Фей веднага се запътих към нея. Видях, че е с някакво момиче... Целунах я и поздравих!
- Привет. Как сме тук?
Това се отнасяше за всички, но явно това момиче, което беше с Фей не обърна голямо внимание. Сигурно бяха скарани. Това мен не ме грееше особено, защото не я познавах.
- Е, Фей на къде така отиваш? С нещо да помогна?

Brooklyner Age : 31

- Амии, майка ми отваря бутик тук, аз ще си избирам мебели, може да помогнеш с избора? Все пак и ти доста често ще идваш в къщата... Нова е, но е в Бруклин, татко не знае за размириците тук, но е доста голяма, харесвам я! - казах аз и пренебрегвах Парк.
Целунах го още веднъж за няколко секунди и се отдалечих от него. Чаках отговора и на двамата, но повече на Тайлър, щеше да е много забавно да ми помогне с избора. Малко романтика нямаше да е излишна. А Ирина, дали щеше да продължи по пътя си или отново щеше да се заяде??? Донякъде ме интересуваше, защото това щеше да създава проблеми, но никога не съм отказвала малко интрига с нея. И без това я мразя, приятно ми е да се карам с нея. Забравих да попитам Джефърсън на къде се е запътил и дали не искам много от него:
- Хей, ти на къде си се запътил, дали няма да попреча на някои от твоите планове? Излизаш много, но с приятели, не сам, до колкото те познавам. - казах аз и направих мили очички, все едно казвах: ,,Остани, моля те, моля те... "

Upper East Sider

-Така ли? Тъкмо мислех същото за теб.Каква случайност...Сега между другото да ти дам един съвет,мила!-Засмях се леко.-Опитай се да не ядеш много,че от сега ти казвам,че ти личат килограмите и не ми казвай,че си смъкнала,защото ами дигни си блузката май ги намерих.-Засмях се отново,а тя ме гледаше с гадния си досаден поглед,който ми умръзваше.Беше толкова скучен,също като нея като се замисля.
-Млъквай.А ти пък каква си да ми казваш какво да правя,бе? Я се успокой малко,шмати!-Казах ядосано.Не мога да я понасям,тя и нейната досада охх всичко около нея е противно за мен и то до толкова противно,че ми се повръщаше само като я гледах.Извадих набързо една ластичка от чантата си и се вързах на средно висока опашка.
-Имам един въпрос,Фей.-усмихнах и се.-Какво ползваш вместо бълсам? Може би сладко от сливи?-Засмях се за пореден път и лепнах за втори път "фалшивата" усмивка.-Е чакам отговор,рошава кифла такава!-Засмях се,но вече ми ставаше тъпо да се смея всеки път щом я обидя с нещо,но определено нямаше да спра да го правя.Няма начин не и докато е пред погледа ми,а и сега съм я подхванала.Карах се с нея докато изведнъж не се явна един загубеняк,който изобщо не ми допадна.
-Кой е това Самърс?Новата придобивка ли,кучка такава ах ти.-Усмихнах се.

Brooklyner Age : 31

- Хм! Май имаш доста комплекси за избиване! - казах аз заядливо - избивай ги върху някой друг, става ли? Просто не съм аз човека - спокойно и обясних, след което направих физиономия тип: ,,Сори, но наистина е така".
По - умния отстъпваше, в случая аз. В същото време Тай ми прошепна дали няма да е по - добре да влезнем вътре? Естествено! Не исках да бягам, но по - добре щеше да е да отстъпя отколкото да продължавам и да продължавам да я затапвам. Хванах го за ръката и тръгнахме напред. Малко преди да влезнем в едната кабинка на въртящата се врата и казах:
- И това, че твоите гаджета са придобивки за теб, не значи, че е така за мен, ясно? - провикнах се с извъртяна глава, след което се обърнах напред и вдигнах ръка като размърдах пръсти. Толкова бях благодарна на Тайлър, че дойде с мен, че едва ли не му се метнах на гърба като малките деца. Както бях хванала ръката му, спрях се и го целунах. Седяхме там няколко минути и се надявах Ирина да не развали момента.

Upper East Sider

Ах,тя мислеше,че ще ми се измъкне,но не е познала! Хванах я сега и нямаше да си позволя да я изпусна.Та аз толкова рядко я виждах и това ми беше мъка за сърцето.В Ъп Сайд имах повече приятели.Тези от Бруклин са скучни и смотани ето защо и най-големия ми враг е от тук.Да тази шматка бях подхванала за враг.Знам тя дори не може да ме обиди,защото вярва в онова нещо "По-умния отстъпва".Глупости.Изчаках пет минутки и тръгнах напред,за да ги намеря.Бяха ми пред погледа целувайки се.Боже, когато те го правеха изглеждаше толкова гнусно,че няма докъде.Настръхнах цялата.Тя ме видя и се отдръпна от тази целувка мазна и гадна,която не можех да гледам вече.Добре направи тя,че ме видя. "Тъкмо навреме" казах си наум и врътнах очите си.Погледна ме злобно,а аз просто отвърнах с една съвсем обикновена усмивка колкото да я подразни малко.Пристъпих напред,за да стигна точно до тях. И отново се усмихнах като долових как тя го побутна леко преди да им застана пред погледа.Не исках да сядам до нито един от двамата.Ехо противни са и определено нямаше да си го причиня.Сигурна бях,че тя не иска да ги следвам и именно за това го и направих.Познавам я.Е не толкова добре,защото не се старая да я познавам отлично,но пък знам какво би я дразнело.Не можах да отговоря на онова дето ми каза от него запомних само последната думичка,която беше "Ясно?".Все едно побързах веднага да заговоря преди гаджето и което 100% щеше да почне да ми мрънка и да я защитава.Мразех така когато се правят на кавалери.Нищо все пак казах преди него:
-Не ми дръж такъв тон разбра ли,момиченце?-след казаното повдигнах вежди и направих физиономия към гаджето и ала "Какво ще ми направиш?". Хич не ме беше страх от него и дори да съм от Ъп Сайд не си водя бодигард и шофьор с мен.Никой не ми вземаше лесно страха.Говорех и така все едно е много по-малка от мен.И какво пък на мен така ми харесваше.О, да определено.
-И много държа на отговор на въпроса ми "Мажеш ли си косата ми със сладко от сливи?" наистина много ти е гадна.-след това се обърнах към момчето седящо до нея и му казах:
-Ами какви са тези мускули от теб? Много са гадни! Да знаеш НОРМАЛНИТЕ казвам НОРМАЛНИТЕ момичета не харесват вече момче с много големи мускули,но естествено Фей е не нормална и затова си пада по теб.Да и аз си казах,че е много луда да си падне по такъв като теб,но неин си е избора.Тук не искам да и преча.-Усмихнах се на Самърс за пореден път и млъкнах.

Brooklyner Age : 31

Вече започваше да ми омръзва да се занимавам с нея. Това момиченци ми лазеше от доста време по нервите. Бях търпелива, но когато избухнех, нямаше кой да ме спре и въпреки това се опитах да бъда по - спокойна, защото колкото повече я нагрубявах, толкова повече започваше да ме дразни.
- Ти защо не вземеш да се разкараш от тук с твоите сладка от сливи, защото, ако не го направиш нещо случайно така може да ти се излее върху твоята прелизана косичка ! Не можа ли да се вържеш още по - надолу, та съвсем да приличаш на баба, която не може да си вдигне ръцете! - казах аз като се доближих до нея. Бях разбрала от едно птиченце, че тя е Би. Исках да вида как ще реагира, ако тялото ми почти се добре до нейното. Макар, че не очаквах нещо кой знае какво. Просто ми беше интересно.

Upper East Sider

Когато тя ми се развика така се изнервих,че няма до къде.Най-мразех тази пикла да ми се прави на важна и да ми крещи. "Ще и запуша устата" си казах на ум и реших да действам.
-Млъквай! Ще седя тук и няма да се разкарам,ще ви следя целия ден докато не ми омръзнеш разбра ли?-след казаното и ударих един шамар,а тя се хвана за бузата де чели ще умре,което впрочем няма да е изобщо лошо.Лично щях да я погреба и после да вдигна купон.
-И да по-надолу не можах! Ще се връзвам както си искам и извини ме,но си на 17,а ти приличаш на 70 годишна бабичка в лицето,бе грознице!-казах като виках ли не виках и кой знае къде се чувах,но това хич не ми беше на мисъл.Не ме интересуваше нека ме видят и да не се закачат,защото който ме ядоса това ще последва.Рано или късно се случва в такива спорове и Самърс най-добре знае силата на моите удари както и аз на нейните.Гаджето и побърза да ни разтърве,защото и тя започна да налита,но и така не можа да ме удари както и аз нея за втори път.Аз обаче се развиках:
-Махай се от тука , бе момченце! Не ни трябва укротител! Или просто знаеш,че ще пребия грозната муцуна на момиченцето ти? Другия път може да я научиш да удря поне шамари,а не когато ме удари да имам чувството,че ме гали някой!-пуснах косата си и я развях.Тази червена коса ми отиваше страхотно.Малко по-късно тя се доближи до мен,а аз гледах като препарирана.
-Ама ти какво правиш,Фей? Може да съм би ама не и с тебе. Мерси ако ми предлагаш,но с твоето грозно лице и грозен абе всичко ти е грозно.Не мерси отказвам ти на предложението.-Усмихнах се и се отдръпнах от нея с една крачка.

Brooklyner Age : 31

- Не се приближавам затова! Бъди спокойна, никоя не би те погледнала... Дано да греша, но... няма значение. Приближих се за друго. - казах аз и в същото време вдигнах глава, защото до сега гледах право надолу, не исках да виждам как си развява грозната червена коса, зализана и прелизана отвсякъде. Когато вдигнах глава и казах - Това, е магазинът на майка ми! Съответно и мой... сещаш се на къде бия нали? Не можеш да казваш на шефа на магазина да си тръгне, още повече на мен!!! Не знам дали ти е ясно, но не всичко в този свят се върти около теб и аз ще си тръгна, когато си поискам от МОЯ бутик! - след като изрекох това се почувствах доста добре. Тя беше не по - малко унизена от мен, когато ме удари. За жалост, аз не можах да я ударя, затова и казах нещо съвсем тихо, дори почти на ухото и, като сложих ръка на бузата и и я потупвах леко - Съветвам те да си тръгваш, не знаеш на какво съм способна...
След моите думи не се чуваше нищо. Отдалечих се от нея като я изгледах от глава до пети с физиономията: ,, Не ставаш, сори! '' . Когато се обърнах се сетих, че забравих Тай, къде ли беше отишъл. Трябваше да го намеря, сигурно се беше оттекчил. Но преди това охраната ми се мярна пред погледа и казах на мъжа:
- Здравей... - погледнах табелката, беше нов, не го познавах, но той мен да, затова отговори със едно приветливо: ,,Госпожице Съмърс, мога ли да ви помогна с нещо? " . След като прочетох името на табелката му, казах - Джоузеф, би ли помогнал на момичето, което ме удари, с червената коса, да се отправи към изхода, защото ми лази по нервите! Не е клиент, заяжда се с мен, дразним се от няколко години! И повече не я допускай вътре! Кажи и на останалите... - потвърдих аз и се стрелнах навътре да търся Тай, или Рик, или мама - в краен случай.

Upper East Sider Age : 33

Точно когато той се запъти да я изпраща навън аз го спрях и го помолих аз да го направя. Той се съгласи и се отдръпна. Когато я изведох навън тя ме бутна, но аз отново я хванах.
- Престани да се дразниш с приятелката ми, защото ще си имаш доста, ама доста сериозни проблеми, ясно?
Тя измрънка нещо под носа си и си тръгна. Аз се върнах при Фей и я целунах. Когато се сетих, че сме в магазина на майка и реших да спра. Погледах я и в отговор на учудената и физиономия поклатих глава към майка и. Последва тих смях!

Brooklyner Age : 31

- Хайде да се махаме от тук, ще взема един каталог и ще го разглеждаме... някъде другаде! ... - казах аз след смеха.
Обърнах се назад и видях, че мама ни гледа и се подсмихва. Отидох до нея и и казах, че няма да избирам мебелите днес или поне няма да е тук. А тя каза:
- Хм ... добър избор, харесва ми, ще ме запознаеш ли с него? - любопитно се подсмихваше
тя.
Погледнах го, седеше и чакаше, беше толкова хубав. Изгарях от желание да му се нахвърля, да съм в обятията му. Затова взех един от каталозите и тръгнах, след няколко секунди се обърнах и и извиках, но така че той да не ме чуе:
- Някой друг път. Ще дойдем за вечеря или... за обяд. Сега чао. Обичам те... - казах и аз след, което се усетих, че се блъскам в някой. Това май беше той.

Upper East Sider

"Копеле такова" си казах наум и го заблудих,че си отивам,но всъщност се скрих зад блока,за да мога да се явна пак докато не съм ги изпуснала все още.Когато ги намерих те се опитваха тъкмо да се махнат от мястото,не ме видяха,защото бяха с гръб,но побързах и това да стане.Потупах онова копеле по рамото с мазна усмивка и думите:
-Здравейте, днес не сте без мен! И между другото,момче,както и там да ти е скапаното име...не ме интересува само да кажа,че още не си ми взела страха.
-Ами ти,Фей,добре вече не сме в бутичето на старата вещица наречена твоя майка.Може ли да продължим? Може естествено,защо ли изобщо те питах!? Не ме интересува мнението ти! Докато не реша няма да се махна,а и дори да кажеш на гаджето си да ме изхвърли никой не е казал,че с теб ще се заяждам само в онова грозно място.-усмихнах се отново след тази изморителна за мен реч.
-А и като съм тръгнала,Фей,и от теб не ме е страх мила.Имам си и лоши качества,но не съм страхлива и не се крия зад шофьор,нито бодигард,нито гадже.-казах някак гордо.-Бъзла-си измрънках под носа след това.Охх,и как го каза това "Не знаеш на какво съм способна". Ама аз знам.Удара и е като да ме гали някой или поне повечето,но трябва да призная,че си имаше и силни.Поне можеше да се бие понякога.Може би когато и дойде кефа. То и това да не можеше и парцал за улицата.Тя тръгна да ми налита след малко,защото се дразнехме дори и с поглед и ми зашлеви един шамар.Леле,този път успя. Тръгна да си ходи,а гаджето и нищо не направи, по-скоро само се усмихваше весело.Какъв идиот. Настигнах я,хванах я за рамото и я бутнах.Жалко беше,че не успя да си падне на задника, е нищо другия път по-силно.Момчето я избута леко назад и май щеше да се бие на нейно място. Ама то и той щеше да е лесен.Един удар в центъра,справяш се с Фей и си готов. Поне изглеждаше лесно.