Starbucks Coffee

Нямах си на идея какво го бе прихванало баща ми. Имал изненада и не можело да чака,за това трябваше да пропусна дизайнерските лекции,а ако мама разбереше със сигурност баща ми щеше да бъде мъртъв. По някой път ми беше доста кофти че са разделени,но всеки път когато питах защо отговора бе един и същ "Малка си.. ще разбереш като пораснеш" за бога на 18 съм,мисля че съм достатъчно голяма. Облякох бялото си кожено палто и излязох на бързо от сградата. Старбъкс ми бе на няколко пресечки,но с токчета Паоло Ботичели,трудно сес тига бързо дори до близката бутка за вестници. Когато влязох започнах да търся баща си,намерих го на една маса с едно доста познато момиче,оставих чантичката си на масата и погледнах татко недоверчиво.
- Здравей ангелче.. - каза той поглеждайки към мен,а след това към момичето.
- Запознай се с Кари,твоята сестра. - каза след това с такова спокойствие. Замръзнах на място,а след това погледнах момичето.
- Моята какво? - попитах учудено и погледнах момичето - Нищо лично но.. сестра? Татко? За това ли с мама сте се разделили? - и точно тогава телефона му звънна. Отново работа. Извъртях очи.
- Момичета,трябва да вървя! - каза той изправяйки се - Запознайте се,опознайте се,със сигурност ще си паснете. - а след това изчезна като дим. погледнах Кари и придърпах стола към себе си. Сервитьорката дойде,а аз си поръчах само едно кафе.
- Е,това вече е нелофко. - казах гледайки в момичето пред себе си.

По някое време през деня татко ми се обади и беше развълнуван.Искаше да се срещнем в "Starbucks".Той пък откога ходеше там.Сложих любимите си ОБУВКИ и една червена,прекрасна рокля на McQueen и излязох от нас.Взех едно такси и казах на шофьора накъде да кара.След около 10 мин вече бях в кафето,а баща ми седеше на една маса.Усмихнах се и отидох до него.
-Татеее!-той стана и ме прегърна.От колко време не го бях виждала.Постоянно работеше.Седнах на масата и той ми каза че има изненада за мен.Опитах се да разбера каква е,но той не се поддаваше на психическата ми атака.Сервитьорката дойде и ме попита какво искам.
-Едно шоколадово лате,моля.-казах и се усмихнах леко.С татако започнахме да си говорим за какво ли не.Когато напитката ми най-сетне пристигна я опитах леко.Докато си говорехме някакво момиче дойде до масата ни,а татко каза:
- Здравей ангелче ... - направо щях да падна от стола.Какво ставаше тук.Когато каза че сме сестри ми идеше да изкрещя и да удуша някой.Тя седна на масата,а татако естествено се измъкна с извинението че трябва да отиде по работа някъде.Щеше да си плати за това.
-Здрасти.Аз съм Кари.-усмихнах се съвсем леко и подадох ръка за да се здрависаме.

Подадох недоверчиво ръка към Кари и се здрависахме на бързо. Мислите ми вървяха толкова бързо че..
- Аз.. Ам Аз съм Али. - казах с леко замислен глас,а след това отпих от кафето си. - Виждала съм те наоколо.. - казах след дълго неловко мълчание. - Не е за вярване.. причината родителите ми да се разделени е била пред мен от самото начало.. как не съм се досетила? - като че ли говорех на себе си,но знаех че и тя ме чува. Не знаех какво да мисля за нея,да я харесам ли или да я мразя заради това че нямам нормално семейство.
- Кхм.. та разкажи ми малко за себе си.. хобита,така нататък? - казах след това,оглеждайки я много внимателно,да определено я преценявах.

Хммм щеше да има май свада между нас.Не знаех дали да и имам доверие или не.Не можех да повярвам че тя ми е сестра.Погледнах латето си,а тя измрънка че съм била причината семейството и да се раздели.Това си бяха пълни глупости.
-Слушай скъпа.Защо мислиш че аз съм причината.Нашите родители са виновни за това.
Опита се да разчупи леда между нас,но нямаше да стане толкова лесно.Винаги съм си мислела че имам само една сестра,а сега и още една.Май беше време да си сложа катинар и аларма в гардеробната.
-Такамм.Хобито ми е модата.Спорта,музика и други глупости.А на теб?-попитах и отпих напитката си.Взех чантата си и бръкнах вътре.Извадих цигарите си и си запалих една.
Сервитьорката дойде и ми каза че било забранено да се пуши вътре.Бутнах и една стотачка и се разкара.

- Защото,скъпа, майка ми е разбрала за теб,през целия ми живот те е наричала "проблемът". - казах спокойно,вадейки от малката си чанта ментовите цигари,които би трябвало да заменят манията ми по другите наркотици. Бях пристрастена и към тях. Веднага щом запалих цигарата си я погледнах :
- Майка ми е известен моден дизайнер,за това ходя на уроци по дизайн. Модата е моето единствено хоби. - отвърнах съвсем просто и ясно. Нещо в нея ме караше да не й се доверявам,личеше си че не може от първия път да стана да я прегърна и да й кажа колко се радвам че имам сестра,въпреки че винаги съм искала.
- Нали знаеш че няма да стане от веднъж? нашето "разбирателство".

Беше лесно да обвиняваш друг задето бракът ти не върви.И още повече дете.
Явно и тя пушеше.Но защо ментови.Никой е пушеше ментови цигари.Дръпнах си от моята и тръснах в пепелника който бях взела.Знаех много добре че нещата да оправят толкова лесно.
-Ми явно проблемът е в майка ти задето татенцето ни търси утеха другаде.Може да ме нарича както си иска.Не че ми пука.-Точно в този момент бях студена като камък.Пулсът ми беше толкова забавен че сигурно щяха да ме помислят за мъртва.Исках да удуша някой,а след това да го пребия.Боже колко бях извратена.Просто не знаех какво да правя.Официално това беше най-ужасният ден в животът ми.

Разсмях се,а гласът ми огласи цялото кафене. хората започнаха да се оглеждат,да определено бе смях на полудял човек. Тя ме бе изкарала от кожата.
- Или просто твоята майка е к*рва разваляща бракове? - повдигнах вежда гледайки я. Точно тогава тя се опита да ме удари но хванах ръката и и я стинснах здраво.
- Внимавай,не знаеш с кои си имаш работа. Мога да бъда много по опасна от твоето лошо държанийце. за каква се мислиш? Имала си всичко,принцеске. - пуснах ръката й със замах,допих кафето си,но не седнах на стола си,не смятах да стоя срещу подобна принцеска.
- Много се радвам че татко живее с мен,поне няма да те виждам всеки ден. - допълних малко след това.

Това вече беше краят.Ето кой щях да удуша и да пребия след това.Тази малка никаквица.
-Имала съм всичко.Винаги си живяла с двама родители,а аз само с един.И ако мислиш че ш*****т брак на родителите ти е разбит заради родителите ми си в голяма грешка.Само един човек има вина и това майка ти.Нали знаеш каквато майката такава и дъщерята.Щом си почнала да се друсаш.Личи си от 5 километра.-толкова силно говорех,а хората ни гледаха.Толкова бях бясна.Дръпнах от цигарата си,а тя ме зяпаше.Другите все още ни зяпаха.Обърнах се и изкрещях.
-К'во сте зяпнали,а?Ш*****И...

Това вече беше краят,отидох бавно до нея,но й забих силен шамар,такъв че се завъртя доста здраво.
- Заради теб се друсам малката. Ти си провалила целият ми живот. Точно ти си живяла с двамата,а не аз. Май някой трябва да те научи на държание към големите. - страшно много се радвах че съм по-голяма от тази малка лигла. Тя ме гледаше държейки се за бузата.
- Моята майка със сигурност е по успяла от твоята и знаеш ли какво? с татко ще се съберат,ако не са ти го съобщили. - изсмях се доволно- - Така че ти мила оставаш на заден план. - намигнах й и се усмихнах доволно.

Вече не знаех какво да изпитва.Целият ми свят се беше преобърнал.Нямах си никой.Дори и баща вече.Мразех всички толкова много,а тази малка курвичка още повече.Даже си позволи и да ме удари.Докато тя плямпаше събирах сили за да я нокаутирам както трябва.Беше се ухилила толкова самодоволно.Бързо щях да и сваля усмивката от лицето.Такъв шамар и ударих че се чу все едно се е счупило нещо.
-Харесвали ти аааа ? Тъпа курва.-бутнах я и тя седнах на стола.Извадих фон-дьо-тена си заедно с едно огледалце.Определено ми трябваше след този шамар дето изядох.Когато се оправих бутнах шишенцето към нея и казах:
-На теб повече ще ти трябва.-100% бях сигурна че няма в себе си.Можеше да се мразим в този моент,но не означаваше че трябва да ходим със синини по улиците.

Взех тъпото шишенце и го строших в масата. Изправих се и извадих от чантата си доста по-скъп от нейния фон-дьо-тен,мълчаливо оправих последствията,а след това отново я ударих но този път още по силно.
Изпих кафето си и допуших цигарата си докато я чаках да се изправи. подадох й своето шише :
- Ето тъпа курво,със сигурност нямаш свой. И определено няма да ти стигне за тази рана. - прошепнах самодоволно и взех чантичката си. погледнах хората около нас :
- Какво сте зяпнали? Не сте виджали откачена лигла преди.. - погледнах Кари - ето я там. - разсмях се самодоволно и се запътих към изхода.
- Дасвиданя,скъпа сестричке.

Станах от земята и бръкнах в чантата си.Трябваше да имам някъде резервен.винаги бях подготвена.Прикрих каквото трябваше и оставих парите на масата.Излязох от кафето и се огледах.Не знаех накъде да отида.Но и ми беше без значение.
Тръгнах по улицата и естествено зад себе си чувах подсвиркванията на момчетата,но в момента не ми беше до това.Все едно бях на друга планета.

Обичайната практика се повтаряше и тази сутрин. Всичко бе толкова приятно, докато някой не се досети, че има някои ненужни чаши и чинии в стаята, които трябва да се потрошат. Добре де, винаги подхващах толкова песимистично темата за семейните връзки с леля ми, защото вечно имахме някакви разногласия, но пък в повечето случаи се разбирахме, което вече бе странно. През последните дни не се оплаквах от нея, даже започвах отново да чувствам семейството ни като сполотено, но това съвсем не означаваше, че сега в събота вечер ще седнем спокойно пред телевизора и ще гледаме заедно някоя комедия, вместо всяка да излиза напред-назад из Ню Йорк. Просто всичко бе по-розово - нямаш скандали, липсваха и някой тотални нередности, които да дразнят другата, така че всеки бе свободен на прави каквото си пожелае, при условие, че не преминаваше границата на допустимото. Тази сутрин дори бях зарадвана със закуска в леглото, но не й обърнах внимание. В мислите ми цареше хаос, но напълно различен от този, който да ме кара да се замисля кое бе ни накарало да се помирим. Реално в главата ми единствено преминаваше предната вечер като лента от филм. И бе красиво. Просто се нуждаех от малко свеж въздух, който да разведри мислите ми и да ги подреди. Надявах се на една разходка из парка, но ъгъла на улицата забелязах Старбъкс и неутолимата жажда за кофеин се пробуди. Тук редовно поръчвах едно и също - кафе с шоколад, да ме пита човек как можех да комбинирам тези две противоположности. И веднага щом се сдобиех с подсладената доза кофеин, намирах една маса в ъгъла и започвах да изучавам телефона си, който можех да се закълна, че вече знам наизуст. Обикновено това се превръщаше в скучно занимание, но днес из СМС-ите си открих нещо, което моментално разбърка мислите ми, но миг по-късно ги подреди в смислова линия. Трябваше да изпратя СМС на Чък. Нямах представа що за отговор да очаквам, но все пак имах лек напредък с усилията за спечелването му... Изпратих СМС-а, казвайки, че ще бъда пред неговия апартамент след половин час, но въпреки това тръгнах веднага. Още пред Старбъкс хванах едно такси, а дори пеша пътя ми не бе половин час.