Elena DeVine
Upper East Sider
 | | Заглавие: Елена Махагъни Девайн Съб Окт 08, 2011 10:47 am | |
|  /Nina Dobrev/Елена Махагъни Девайн
/Ела, Ел, Лена, Ем (от първата буква на Махагъни), Дев/
---
17 години
---
Constance Billard School for Girls
---
Upper East Sider  *Социално положение: Трудно е да се определи социалното положение на един полу-сирак, ако е и пълен, тъй като е прието, че подобни деца са сред ниските слоеве на населението, но винаги имаше изключения. Реално Елена не бе сред богатите. Не бе сред обичайните богаташи, които всеки ден пазаруваха в известните марки, но не можеше и да се оплаче. Пари имаше достатъчно за живеене, която май я поставяше в средата на обществото или както често се водеше тази среда, тя бе „средно заможна” или по-точно семейството й бе такова.
*Външен вид: Никой не е казвал, че трябва да си център на внимание, за да се чувстваш добре. Елена вярва точно в това. Тя не се смята за достойна претендентка в конкурс за красота, нито парадира с това, което притежава. За нея е по-важна вътрешната красота, но няма как да направи някаква първо впечатление без определена визия. В Махагъни се крият онези славянски черти, които са скрити и зад името й, въпреки че тя няма спомен за родината си. Елена може да изглежда доста висока, но всъщност не е. Разбира се, не е и ниска, но за модел определено не биха я приели с тази височина, въпреки това за нея този недостатък не е важен. Като цяло тя изглежда като кукла. С фини и плавни черти на лицето, добре изваяно тяло, за което някой би й завидял, крехка на пръв поглед фигура, която е в тотален контраст с характерът й, и някак по детски начин невинно изражение. Цветът на кожата й вероятно бе наследен от баща й, който тя не познаваше, тъй като както майка й, така й леля й бяха почти като създадени от мляко, докато при Елена този цвят бе малко по-матов с лек прасковен загар и приятен бронзов тен през лятото. Амбициозният й и жизнерадостен поглед бе заключен сред школадовите нюанси на очите й, които бяха като две безкрайни езера или две ярки звезди, което придаваше още повече чаровност на момичето. Усмивката бе изменна част от ежедневието й. Ела се усмихваше с повод и без повод, а под плътните розови устни се криеха редица снежнобели зъби и доза оптимизъм. Косата й също бе тъмна, различавайки се от русите нюанси на майка й, но бе в същото онова междинно състояние, което й двете не харесваха, въпреки че майка й вече се бе предала и не отделяше много време за разправии с непокорните си коси. Елена имаше повече нерви, така че не приемаше чупливата природа на косата си, която понякога я караше да стърчи в различни посоки, дори и ако бе дълга до средата на гърба й. Точно затова и тя или я изправяше, или я кърдеше на отпуснати букли. С фигурата си Елена също нямаше проблеми. Беше слаба, но не прекалено, за да мине и за хилава. Не бе единствено кожа и кости, което бе в нейн плюс, защото никога не бе харесвала момичетата, които правеха всичко, за да отслабнат и вечно не бяха доволни от резултата. Фигурата се дължеше и на гените й. Ела си позволяваше всичко, но нищо не й се отразяваше и въпреки това тя обичаше да спортува, с която подсилваше тялото си, а и това определено подобряваше настроението й.
*Характер: Характерът на Махагъни съдържа от всичко по малко. При нея положителните и отрицателните страни са еднакви на брой, но за сметка на това много разнообразни. В един момент Девайн може да бъде истинска кучка. Пожелае ли нещо, то то ще бъде нейно, но почти винаги го получава без да създава коварни планове. Но подобно поведение никога не я превръща в лицемерка, защото тя никога не би се променила за пред хората. Както тя винаги казва: „Щом не ме оценяват, те губят.” Тя никога не би паднала на нивото на някой момичета, които са готови да пожертват дори себе си и достойнството си, за да се сдобият с нещо. Тя просто не е такъв човек и винаги е презирала подобен тип хора, но ако някой от приятелите й попадне в такова положение, то тя е готова винаги да подаде ръка и да запази честта им. Точно това я прави мечтана приятелка. Ела не избира приятелите си по парите или стила на обличане, а според техния харектер. Никога не би нарекла някой „приятел”, защото това би било престижно за нея и семейството й. Елена е енергична и амбициозна личност. Щом се захване с нещо, то влага цялата си сила и воля в него и ако не успее, то поне знае, че се е постарала. За разлика от милионите, които споделят нейната тийнейджърска съдба, тя никога не прави дългосрочни планове за бъдещето си. Толкова пъти се е убеждала, че няма смисъл, защото тяхната възраст е толкова крехка, че всичко се променя толкова бързо, за това винаги живее за миг. Сигурно за това и не обича да прекарва много време в размисли, а неволно се спуска във всяка нова лудория, следвайки инстинктите си. Като цяло Махагъни е своенравна и буйна, на моменти и коварна, но винаги е готова да помогне на приятелите си, а е и изключително доверчива.
*История: Първите моменти от живота на Елена не са били никак розови. Елена е родена в Русия, въпреки че родът й води началото си от Словения. Като цяло Лена въобще не е била планувана. Когато тя се появява в живота на майка си, майка й е студентка по режисура, като й остават още две години обучение, но покрай грижите за Ел е принудена да ги остави на заден план. Така тя остава сред четирите стени на малката си квартира край Москва, обградена от студ и липса на домашен уют. Бащата на Елена никога не е споменаван, така че Ем не знае дори името му, но от леля си е чула, че той е част от голямата трагедия в живота на майка й, която е планува да завърши режисура, да си намери добра работа, вероятно да се преместят някъде из Италия или Испания и чак тогава да създаде и семейство. Естествено тези планове биват пропиляни, когато Вероника-Изабела Аяла, както е цялото име на майка й, научава за съществуването на Елена, а нещата още повече се осложняват, когато разбира, че е избрала погрешният човек за неин баща, защото още преди да му е казала за бъдещата поява на Ел, той я напуска, оправдавайки се, че всичко е било само игра и е нямал намерения за истинска и трайна връзка, та ето как се стига и до сегашното положение на Ела. Елена израства без баща. До две-годишна живее в Русия, след което за три години се местят в Испания и накрая се установяват в Америка като за година-две живеят в Канада, след което в търсене на кариера майка й я оставя с леля й и се мести сама в Лос Анджелис, докато не достигат до Ню Йорк. Това вечно пътуване също оказва влияние върху Елена. Освен, че в нея се пробужда желанието да види още непознати места, тя няма трайни приятелства, което оказва влияние върху адаптацията й в училище. В началните си години от своето образование, Ела трудно създава дълбоки приятелства, страхувайки се да допусне хората до себе си, защото може да се раздели с тях отново при поредното местене, но това така и не се случва. Майка й започва да направи наистина интересни филми и въпреки че е са с огромна слава, все пак вкарват нужните доходи в живота им. От друга страна леля й, която също живее с тях и обикновено тя е тази, която се грижи за Елена, тъй като е и по-голямата сестра, отваря антикварен магазин с книжарница, който добива известна популярност, въпреки че е сред Бруклин, който се слави като бедния квартал на Ню Йорк, но там поне наемите са по-ниски и се намира начин да се изгради добро бъдеще за малката Елена. До началото на гимназия живеят в Бруклин, но след като могат да си позволят малко по-заможен живот се местят в крайните квартали на Ъпър Ийст Сайд, което се оказва една от грешките в живота им, тъй като там всичко е толкова забързано и някакси по кралски необикновено. Дори Елена има чувството, че за да живееш там, то ти трябва да си някой. Когато е на 15 се появяват някой неочаквани обрати в живота й. Майка й загива след една година в кома, в която попада при нелепа катастрофа, от която Елена се измъква почти без наранявания, но известна доза шок. От друга страна, леля й се сприятелява с управител на галерия, където започват изложби на част от странните й стоки, което още повече подобрява живота им. В училище Ела трудно успява да се интегрира, защото в началото никой няма желание да дружи с някой, живял в Бруклин, но с доста хъс успява да се справи с тези проблеми и дори започва да предпочита да е живялата в Бруклин, която не дружи с известните, отколкото да загърби тежкото минало, което я е изградило като човек, за да бъде част от техния бляскав живот, което дори я кара да помоли леля си отново да се преместят в Бруклин, но това искане така и не се превръща в реалност.
*Допълнителна информация:
- Изборът на името й е доста спорен. Елена е едно типично славянско име, което майка й избира, но най-вече го избира от испанската митология, където това име се използва като символ на "слънчев лъч", тъй като Ела за нея е един истински слъчен лъч. Махагъни е от любимият цвят на леля й - махагон (от англ.). Девайн е фамилията на баща й. Единствената връзка с него, което момичето има.
- Вегетарианка е. Понякога се случва да яде и месо, но това са много редки случаи. Разбира се, това, че е вегитарианка, не я възспира от една от любимите й храни – сиренето.
- Знае руски, както и малко испански, но най-добре знае английски, тъй като това е езикът, на който е свиканала да говори, но се случва заедно с леля си да разговаря на руски, колкото да не забрави родния си език.
- Има белег от три драскотини на лявото си рамо, следа от катастрофата, която претърпява на 14.
- Има гривна с лунен камък като спомен от родителите си, която получава при раждането си.
- Любимият й сезон е есента и обича да гледа, когато навън вали или да чете при такова време.
- Винаги е желала да има домашен любимец, но няма силната воля да се грижи за някое животинче ежедневно. | |
|
