Elle
Upper East Sider
 | | Заглавие: Elle Bennett Пон Окт 10, 2011 7:42 pm | |
| Ashley Benson
Елън "Ел" Джеферсън Бенет / Ellen "Elle" Jefferson Bennett
Във Вог я наричат Барби, макар това да не й харесва, именно това остава като нейн прякор, с който непознатите я разпознават.
~~~~~
Възраст... 18; учи в Constance Billard School for Girls
Вместо поставените на пътя ѝ трудности, Ел не спира и не се отказва да продължи напред и нагоре. От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко - работа, връзки - семейни, приятелски и т.н.
От малка целта й е била да бъде на върха, независимо в какво. Но по честния начин. Вярно, че е падала, при това от високо, но до няколко дни се съвзема и започва наново. И това се отнася за почти всичко - работа, връзки - семейни, приятелски и т.н.
Не е типично за нея да пие често и по много, но в редките случаи, в които опитва алкохол се напива, защото я хваща доста бързо. Но пък за много кратко е на вълна купон – след това танците и усмивките се заместват от сълзи, стичащи се от лицето й, докато тя седи някъде свита. Когато е пияна, най-често се извинява – от сериозни неща, за които иска прошка – до това, че е настъпила някого без да иска по-рано през деня. Буквално се извинява за всичко, а сълзите от очите й не спират.
Когато е трезва, обаче, което е в почти 99% от времето, колкото и да е наранена и едвам крепяща се, не плаче пред хора, било то и най-близките й. Ако я попиташ, ще каже, че сълзите не са признак на слабост, но точно така се чувства, когато някой забележи навлажнените й очи.
Работата във Вог я учи, че когато си прекалено мил, всички те тъпчат, така че в редакцията на списанието се държи надменно, леко превзето и егоистично. Но само там и то, за да спечели респекта на останалите. Просто няма друг начин това да се случи. Но талантът й се проявява още със стъпването й там. И сякаш това е точната професия за нея. Мечтата й от малка е била и ще бъде да стане моден дизайнер. Напълно наясно е, че не може да бъде нито Карл Лагерфелд, нито Алекзандър МакКуин, но и да има собствена колекция, докато е жива, ѝ стига напълно.
Отношенията с родителите й – ами липсват й разговорите й с майка й, но и двете са прекалено горди, за да се извиняват, без да получат извинение обратно, а точно това си мисли всяка, че ще стане, ако направи първата крачка към сдобряването им. И така от няколко години, разговорите им се свеждат до поздрав и вероятно прегръдка за пред бащата на Елън.
Непоправима романтичка до мозъка на костите си.
~~~~~
Богиня на красотата? Да. Ами, не. Ако трябва да опиша Елън с нейни думи – това биха били първите ѝ. С причина, разбира се. Още от малка не се смята за каквато и да е, свързана с думата богиня, защото на фона на слабите момиченца с добре оформено тяло, тя изпъква с няколко килограма отгоре. До осми клас или по-точно девети, когато повреме на учебната година спортува много повече от досега и успява да свали по-голямата част от тези килограми. Останалите – постепенно. Не е маниачка на тема тегло, просто се опитва да поддържа тялото си добре изглеждащо, вероятно и привлекателно.
Но пък като малко бебе и проходило преди няколко месеца бебе е пухкава и сладичка, с големи бузки.
Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постепенно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. С времето, обаче, за разлика от повечето хора, косата й потъмнява. Не обича да експериментира много с косата си, защото си я харесва такава, каквато е – според Ел - неможе да се сравни с коприна, но всъщност е като на модел на корица на списание мека и все още на слънце се появява някой оттенък. Като малка обича да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Облича предимно рокли и поли, но в гардероба й има и достатъчно чифта дънки и панталони, ако някой я заточи в кулата на Рапунцел, да може да избяга с тях, връзвайки крачолите им. Не е почитателка на изкуствения маникюр, нито на екстеншъните за коса.
~~~~~
Да, Ел работеше в едно от водещите модни списания в света, да, учи в учи в частно девическо училище, а междувременно и дистанционно в един от най-известните модни институти в Ел Ей и да, дрехите, които носи в момента не са от разпродажби. Но не винаги животът й е представлявал тази приказка. Пак си беше приказен, но за семейство, което не може да й осигури козметика Chanel или обувки Manolo Blahnik. Заплатата на баща й възлизаше приблизително на цената на два чивта обувки на този бранд, инициран върху самите тях. Майката на Ел месечно получаваше половината на неговата заплата. Живееха в малък тристаен апартамент в покрайнините на Бруклин четиримата – родителите й, Ел, както и по-малката й сестра. Всъщност там се местят, когато Елън е на 7 годинки, преди началото на първи клас, до тогава сменят квартири на по две-три години. Последната и окончателна стая на Ел и Холи бе в светлозелено и първоначално по-голямата сестра недоволстваше, защото и двете бяха момичета и предпочитаха розовото, още повече, че повечето дрехи, които й се купуваха бяха в други цветове. Ел просто искаше розово. Но стаята в апартамента на родителите й все още е със зелени стени и мебели.
В началното училище се движеше с момичета от нейния клас, които се имаха за нещо повече от другите. Ел мислеше, че са приятелки, но същите тези приятелки често нараняваха чувствата й, обиждаха я, викаха я да излезе рядко и я използваха при всеки удобен случай. Но бяха единственото й обкръжение. Отношението им върху Елън рефлектираше върху нейното отношение към близките й. Сякаш на свой ред тя скастряше сестра си постоянно, не я оставяше да се доизкажеше, държеше се с нея като с по-нисшо същество. Когато поотрасна, някъде към 13-14 годишна възраст, вече се държеше по-добре с нея, но пък бе ред на Холи да се държи по този начин. Това най-вероятно се дължеше на факта, че са само две сестри и Холи нямаше друг за пример. Ел често е съжалявала за отношението си към сестричката си, но продължават да се дразнят, карат и викат една на друга.
Предстоеше й първият учебен ден в гимназията. Съвсем различно и ново място, където познаваше един-двама. Нямаше си представа дали да отиде и да се запознае с новите си съученици веднага или трябваше да изкача лед като класният им ръководител ги освободи. И понеже бе една от елитните държавни гимназии в бруклин, Елън се чувстваше горда, че са я приели там, но също си мислеше, че повечето от момичетата, ако не и всички са надути, превзети, дъщери на хора с пари. Беше си в Бруклин, но в Бруклин няма само бедняци и бездомници. А момчетата бяха в недостиг за момичетата от гимназията. И така на първия учебен ден, тя пристъпи с високо вдигната глава, дори малко повече от нужното. Създаде лошо впечатление в съучениците си, които се оказаха доста по-готини, отколкото тя си мислеше. Държейки се арогантно през почти цялата учебна година. Лятото беше на екскурзия с класа си. Едната вечер се събраха с момичетата, които възприема за приятелки, в една от стаите и се стигна до откровен разговор. Всички казаха на Елън съвсем честно какво мислят за нея самата и за държанието й. Е, откриха и прикритите й под маските добри черти, още повече, че в лоши моменти за приятелките й, тя е била насреща за тях. Нещата потръгнаха през следващата учебна година.
Бабата на сестрите Бенет работеше като чистачка в някои огромни апартаменти на богаташи в Манхатън. Не беше кой знае колко известна, ходеше на работа със стари и мръсни дрехи. Всъщност бе пенсионирана преди години, но захванала се с това отпреди, сега не може да се спре. Повечето от апартаментите, а понякога ходеше и в огромни вили в покрайнините, бяха на възрастни хора, но имаше едно-две изключения, имайки се предвид, че работеше на приблизително 10-15 места. Понякога ходеше веднъж седмично, друг път – през седмица, а в един от апартаментите си имаше собствена малка стая, където оставаше когато може, защото собствениците искаха да е там.
Опитвайки се да възроди връзката между себе си и баба си, разкъсана заради работата и училището, Ел отиваше с нея, в дните, когато нямаше какво да прави. Любимият й апартамент принадлежеше на заможна разведена жена, облечена в Прада и Гучи, която често отсъстваше от дома си. Апартаментът се намираше на Пето авеню, межди 109 и 110-та улица. Всичко стана прекалено бързо за Елън, за да го осъзнае, но както идваше с баба си за компания, докато жената чистеше този апартамент, така собственичката се превърна в ментор на Ел и я приюти, когато момичето е скара с родителите си. Всъщност Памела бе поканила Елън да живее при нея в Манхатън, за да е винаги там, където й потрябва. Майка й недоволстваше, за това Ел напусна апартамента, в който живееше от близо 9 години.
Работеше при Памела като един вид икономка – пазаруваше, както хранителни продукти, така понякога се разхождаше и из бутици на Прада, Джими Чу и Роберто Кавали, защото Пам се доверяваше на Ел дори и по отношение на модата. На момичето сякаш й бе в кръвта. Или просто бе започнала от рано да се интересува, за това й се отдаваше. В замяна, Ел живееше в огромен апартамент в Манхатън, вечеряше в луксозни ресторанти с менторката си, понякога облича дрехите й, но гледа да го прави, когато Памела е извън града за няколко дни.
На 17, с помощта на Памела Ел започва работа в списание Вог и се записва в Модния институт по дизайн и мърчандайзинг, за който плаща именно жената, станала като втора майка за тийнейджърката, докато все още ходи на училище.
Памела Рейвънскрофт бе стилна жена на средна възраст. Животът й бе започнал на улицата като дете на проститутка и политик. Баща й бе заплашил майка й, че ще я убие, ако спомене на някого за тайната им връзка, както и за новороденото бебе. Беше напуснал живота на Памела, още преди тя да проходи. Късметът й се усмихна преди да се е захванала със занаята на майка си. Спаси се от улицата, тръгна на училище, омъжи се за богаташ, който умря три години по-късно. Пам се отказа от своята част от завещанието и се премести в Ню Йорк. На 26 се омъжи за втори път, но бракът й не трая дълго, защото съпругът й изневеряваше. При разводът взе две трети от всичкото имущество, което той притежаваше. Отказа се от любовта и се отдаде на работата. Мечтата й да има дете се бе разбила на парченца преди много години. Притежава агенция за недвижими имоти и може да се каже, че е част от висшето общество на Ню Йорк, заради първия си мъж.
Един ден тя завари разхвърляната си и неорганизирана гардеробна в пълната й противоположност. В същия ден чистачката бе в тях, а с нея и внучка й. Момичето се чувстваше като в Рая в тази гардеробна и бе решила да подреди всичко, представяйки си, че някой ден тя ще има същото такова помещение. Забрави да върне дрехите, обувките и аксесоарите по старите им места, за това за първи път гардеробната на Памела бе като за Оскар. Тя се възхити и пожела да се срещне с момичето веднъж, следващата седмица още два пъти, докато не се стигна до предложението да живее в тях.
Няколко месеца по-късно Памела реши да се премести в друг апартамент в Ъпър Ийст Сайд.
~~~~~
~Отношенията с майка й са ясни, но тези с баща й са дори по-сложни. Не защото са скарани заради по-голяма причина или нещо подобно. Всъщност истината е много по-проста - макар баща й никога през целия си живот да не е споменавал нещо на тази тема - Ел винаги си е мислела, че баща й би бил по-щастлив, ако е имал син. Още повече се разстройва, когато на 13-14 година възраст разбра от родителите си, че няколко месеца, преди да я заченат майка й е направила спонтанен аборт, а нероденото й дете е било именно момче. Все още се измъчва на тази тема, но не говори за нея с никого.
Не съм попълнила някои точки като социално положение и местоживеене, защото са споменати в историята, и не могат да се назоват с една дума | |
|
