Blair Waldorf's suit

Queen Bee

The building:

Blair Waldorf's suit IMG_4284

The livingroom:

Blair Waldorf's suit 2akh5y8

The bedroom:

Blair Waldorf's suit Image_7

The bathroom:

Blair Waldorf's suit 3440171521_8c037da3fe

The dressroom:

Blair Waldorf's suit Blair%2527s+closet

Queen Bee

След като със Серина си тръгнахме от клуба, аз се прибрах у нас. Майка ми отново беше в Париж. Дорота ме посрещна на вратата отново с хилядите си въпроси.
- Не сега Дорота.
- Но госпожице Блеър...
- Казах не сега!
Прибягах до стаята си, затворих вратата, с гръм и трясък, а след това започнах да я обхождам от край до край. Как можеше Чък да тръгне с някаква си там, не си бях направи труда да и науча името, докато телефона ми не иззвъня с онази мелодия. Отворих малкото телефонче и какво да видя. Казвала се Елена...Девайн. Да не говорим, че Клюкарката отново ме беше намесила. Имала съм ''крехко сърце''. Само глупости говори, мен не ме интересуваха Чарлз и завоеванията му.
- Не ме интересуват.
Казах си накрая и седнах пред огромното огледало в стаята си.
- Не ми е нужно момче, което да ми казва колко ме обича. Или пък колко съм красива. Не ми е нужно момче, което да прави всичко за мен. Не ми е нужен Чък Бас, той не ми е нужен. Изобщо не ми трябва. Не ми трябва.
Спрях за момент и накрая просто се подпрях на ръката си. Кого за Бога залъгвах? Себе си или отражението в огледалото? Наистина не ми беше нужно момче, а ми беше нужен Чък. Ъх, защо? Защо точно той? Имах Нейт, след това имах Даниел...и всичко се провали, само защото не можех да спра да мисля за него. Ужасно, ужасно.
- Дорота, Дорота!
Извиках аз и за секунди тя влезе в стаята ми.
- Да, мис Блеър?
- Донеси ми ,,Отнесени от вихъра'' и пай. Искам пай.
Въздъхнах тежко и тя тръгна надолу по стълбите, да намери един от любимите ми филми. През това време аз облякох розовата си, копринена нощничка и легнах в леглото. Докато лежах завита и леко нацупена, явно съм се унесла и заспала. Изобщо не съм усетила кога е станало, защото така и не започнах да гледам филма, нито да ям от пая, които Дорота беше оставила на нощното ми шкафче.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Вто Ное 15, 2011 8:49 pm

Вратата на асансьора се отвори и Дорота ме посрещна притеснена.
- Мистър Чък, вие дойдохте! - Естествено, че ще дойда, нали ми изпрати sms, си помислих аз.
- Какво се е случило?
- Нещо много лошо! - Каза тя и млъкна. А аз я погледнах въпросително.
- И....?
- Нямам представа какво е станало.
- Дорота и как разбра, че е нещо много лошо!? - Усмихнах и се аз.
- Госпожица Блеър поръча да и донеса "Отнесени от вихъра" и пай. - Каза тя с треперещ глас. А аз знаех много добре, че това бе убийствена комбинация.
- Къде е тя сега? В стаята си? - Дорота само кимна и аз се заизкачвах по стълбите. Отворих вратата, а тя лежеше на леглото си. Приближих се бавно и седнах до нея. С леко движение отместих косата от лицето и. Видях, че тя спи. Но не за дълго, защото тя отвори очи и ме погледна право в моите.

Queen Bee

Някой седна до мен и ме извади от сладкия ми унес. Ръката на този някой премина през косата ми и това окончателно ме накара да се събудя. Въздъхнах тежко и започнах на висок тон:
- Дорота, махай се. Не ми се говори.
Ала когато отворих очи, там не стоеше прислужницата ми, а Чък. Надигнах се леко и се подпрях на лактите си.
- Бас, какво искаш? Защо си тук?
Извъртях поглед и видях, че пая ми стои на шкафчето. Малката чинийка беше пълна с любимия ми пай, а филма ,,Отнесени от вихъра'' стоеше до нея. Чък измести погледа си натам и се усмихна.
- Не си и помисляй, няма да ти дам.
Само и ирония ни липсваше. Мразех начина, по който ме караше да го гледам, мразех и начина, по който ме караше да гледам на себе си.
- Е?
Надигнах се още малко и се отвих. Бях готова да стана и да се хвърля през прозореца. Просто ненавиждах, тези ситуации.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Чет Ное 17, 2011 10:53 am

- Нима си мислиш, че съм дошъл, за да ям пай от твоята чиния!? - Блеър ме погледна е онези нейни кафяви очи и сякаш искаше да ми отговори, но аз продължих. - Дорота ме извика. Каза ми, че е спешно и много сериозно. - Тя направи отричаща физиономия, но аз пак продължих. - Не се познаваме от вчера Блеър. Не само Серина знае какво означава "Отнесени от вихъра" в комбинация с пай. А и прочетох последната клюка.
- Gossip Girl изобщо не ме е засегнала! - Високомерно каза нашата кралица, а розовата и сатенена нощничка полепна по тялото и доста съблазнително. Не Бас, какви си ги мислиш.
- Лъжеш! - Веднага се прочете изненада в погледа и. В тези толкова любими кафяви очи. Оооо Бааас, престани.
- Не лъжа. - Тя се нацупи леко. Толкова бе красива и невинна в този момент. Как не те е срам Бас, вече прекаляваш.
- Да бе да. Затова очите ти правят онова движение, което не е свързано с движението на устните ти. - Гледайки я от това малко разстояние и толкова искам да я целуна.
- Нямах представа, че роботите имат сърца! - Е това беше върха. Най-накрая някоя реплика, която да ме отърси от тези порочни мисли и да ме вразуми. Станах от леглото и се отправих към вратата. Е не точно защото исках да си тръгна, а по-скоро за да не съм толкова близо до полуголата Блеър и да не направя накоя глупост. Няколко крачки преди изхода се обърнах и казах с надежда, че след това тя ще ме спре.
- Дойдох тук не само защото Дорота ме помоли. Дойдох, защото се притесних за теб. Сметнах, че в такъв момент не трябва да си сама в компанията на стар филм и чиния пай. Честно казано реших, че ще имаш нужда от приятелска прегръдка и някой да ти каже, че си по-силна от клюките. Но явно това е грешка. Ти нямаш нужда от приятел. Ти нямаш нужда от никого, пък камо ли от мен. - Е с тези думи май прекалих малко. Сега е по-вероятно тя да ме изгони, а не да ме покани да ядем пай. Но понякога трябва да си рязък с нея, за да се опомни тя и да каже първото нещо, което е в главата и. Това беше един от малкото начини да се убдя, че тя не лъже в този миг. А да раздава невярна информация беше нещо много типично за нея. Особено когато и беше от полза.

Queen Bee

- Виж сега Чък, предположих, че Дорота те е извикала, ти иначе сам не би дошъл. Но както виждаш съм в перфектно състояние. Даже страхотно.
Отметнах косата си назад и започнах да говоря пълни глупости.
- Нямах представа, че роботите имат сърца!
Добре това не само, че беше гадно, а и беше пълна лъжа. Аз знаех, че той има сърце. Или поне се надявах да има. Той се изправи и тръгна към вратата, но по пътя се спря и ми държа сигурно, най-ужасната реч, която съм чувала от него. Изправих се и тръгнах по него, прозрачния халат, който беше също розов и копринен се спускаше свободно надолу, хванат леко с малък колан, около кръста. Толкова бързо не бях ставала от леглото си.
- Чарлз Бас! Прав си! Доволен? Прав си, думите на Gossip Girl ме нараниха. Бяха ужасни и това, което беше написала беше по-зле от всякога. А относно това, дали ми трябва някой или не, ето за това вече говориш глупости. Разбира се, че ми трябват приятелите ми. Трябваш ми ти. Ала след тази вечер, в бара и всичко останало, просто останах с впечатлението, че не ти пука за мен, че съм била поредната. Аз никога не съм поредната.
Бях се нацупила, но не бях ядосана, а бях тъжна. Но пък щях да продължа, щях да кажа всичко и накрая всичко да свърши.
- Не са само думите на Gossip Girl, ти отиде в Дубай. След онази нощ, ти просто отиде там и само Бог знае какво си правил. А аз се притеснявах за теб и разбрах, че си в Дубай пак от Gossip Girl. Нямаше ли телефон или нещо подобно.
Накрая спрях, а докато съм говорела, явно съм се приближавала до него и на няколко пъти, неусетна съм го удряла по рамото.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Чет Ное 17, 2011 2:25 pm

Хванах ръката, с която ме удряше безброй пъти по рамото и я придърпах толкова близо до себе си, че носовете ни почти се допряха. Погледнах кафявите и очи и казах.
- А ти защо си мислиш, че се скрих в Дубай? Защото ти избяга при Натаниел веднага след като прекара ноща с мен. И естествено Gossip Girl ми съобщи за този факт. - Тя ме гледаше право в очите, с това нейно сериозно изражени. Явно и казах нещо, което не беше предполагала. - Колкото до комуникациите в Дубай, имаше ги естествено. Но как си представяш, че ще се обадя на гаджето на най-добрия си приятел, за да и призная, че постъпката и е причината за моето бягство там.
- Чък!
- Никога не съм те мислел за поредната и никога няма да го направя. Но определено останах с впечатлението, че аз не знача нищо за теб, след като загуби девствеността си с мен и се върна при Нейт сякаш нищо не се е случило. Избягах не защото не можех да се справя с това, че ви виждам заедно. Избягах защото не можех да се справя с факта, че мисля за гаджето на най-добрия ми приятел и ме боли от това, че тя е с него.

Queen Bee

- Върнах се при Нейт, защото бях уплашена. Аз просто бях уплашена, а ти не се славиш с най-добрата слава Бас. Ние сме приятели от както се помня, виждала съм какво правиш с момичетата, ти ги унищожаваше...а повечето пъти аз съм ти помагала, за да го правиш. Не исках да стане същото с мен. Замислял ли си се на мен какво ми е? Да спя с най-добрия приятел на гаджето си, а после мислите за него да ме подлудяват. Да е навсякъде около мен, включително в сънищата ми. Ужасно е, ала не мога да го спра.
Сведох поглед надолу, но той повдигна брадичката ми с другата си ръка. Когато се замисли обаче, се усетих, че той беше казал, че също мисли за мен. Той? Мислеше за мен?
- Чък, ти харесваш ли ме?
След кратка пауза между двамата, аз прехапах устните си, винаги го правех когато бях ужасно нервна. Той заговори
- Дефинирай ,,харесваш''.
Малка усмивка се появи на лицето ми. Тоест той наистина ме харесваше, въпреки всичко, което му бях причинила с връщането си при Нейт, отбягвайки го с дни наред и всичко останало. Той ме харесваше! Чък Бас, изпитваше нещо към мен и още по-странното беше, че и аз се чувствах така. Аз...аз не знаех какво точно чувствам, но не бях безразлична, а с времето бях започнала да избягвам Натаниел, не исках да ме докосва, не исках да ме целува. Не исках него, исках Чарлз.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Чет Ное 17, 2011 3:14 pm

- Сигурно се шегуваш с мен! Не мога да ти повярвам.
- А ти как мислиш, че аз се чуствам!? Не мога да спя нормално, не мога да се храня нормално. Само уиските не пречи на това, което се върти в стомаха ми.
- Пеперуди!? - Тя се усмихна сякаш бе постигнала целта си. - Нима това наистина се случва!? Не е някой сън, нали?
- Докосни ме и ще разбереш. - Това определено беше странен ден за мен. Признах на Блеър какво изпитвам към нея, а се оказа, че тя не иска да ме изгони след това, а даже напротив - и тя ме харесва. Сега аз се съмнявах дали това е сън и пожелах тя наистина да ме докосне. Може би ако я целунех тя щеше да ми повярва!? Неее. Нима аз вярвах, на мен, на нея. Как може да и се доверя просто така. Та тя е кралицата на манипулацийте и в някои ситуации дори е по-добра от мен в това. Не, не и целувка. Може би има скрита камера някъде и някой тайно се смее гледайки ме в тази ситуация. Как можех да се издам така. А ако не съм прав? А ако това, което тя ми каза е истина? Какво да направя сега!? Защо понякога край теб се чуствам толкова безсилен!?

Queen Bee

Вдигнах леко ръката си нагоре и я спуснах по скулите му. Нежният копринен ръкав на халата се беше набрал нагоре, оголвайки цялата ми ръка. Наистина не беше сън, не беше нещо фалшиво или нагласено. Не беше нещо, от което исках да се отдалеча, или да искам да го забравя. Не, в никакъв случай. Исках го с цялото си сърце. Той не можел да се храни и да спи...ами аз? Аз бях по абсолютно същия начин, станех ли сутрин мислех за него, през деня в училище пак той беше в ума ми, а накрая когато си лягах, в сънищата ми беше само Чарлз. Дъхът и на двама ни почти се смесваше, бяхме толкова близо, ала и толкова далеч. Имах чувството, че ако се приближим още малко един към друг, всичко ще рухне около нас и всичко ще бъде загубено.
- Не ме заболя толкова много, защото Gossip Girl беше написала поредният си СМС, заболя ме от това, че си с друга, от това че си отворил сърцето си за друга, а не за мен.
Свих устни и премигнах няколко пъти. Нямах представа какво точно признавам, но тези чувства ме погубваха. Беше от онези сцени, в която искаш нещо толкова много, желаеш го така яростно...бълнуваш за него непрестанно, а накрая се озоваваш погубен от това изкушение. Но нали Уайлд е казал, че: ,,За да се отървеш от изкушение, трябва да му се отдадеш''. Е, аз бях напълно готова да му се отдам, отново и отново. Не исках накрая да бъда погубена, исках да съм щастлива. Бях длъжна да разбера какво ще се случи накрая и дали ще се получи между нас.
- Не съм се чувствала така, никога досега. Никога и около никого. С Натаниал всичко беше цветя и рози, всичко беше фалшиво. Не искам фалш.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Пет Ное 18, 2011 8:38 pm

- Фалш!? - Повторих аз несигурно. - А защо си мислиш, че това между нас ще е нещо истинско? Нима след всичко, което сме направили на хората около нас сме способни да не го причиним на себе си!? - Тези мисли направо ме рзяждаха отвътре. Да съм с Блеър е като сбъдната мечта, но нямах право да го искам. Не и сега, когато обещах на Елена да съм с нея. - Не мога да го направя. Не мога да съм щастлив с теб, когато знам че някой друг страда от това.
- Сякаш това те е спирало някога. Не ми говори за Елена точно сега. Да не си посмял да изречеш името и в мое присъствие! - Блеър буквално побесня. Явно имаше някакво право.
- Не се сърди, не съм искал да те засегна.
- Може да не си искал, но го направи. - Виждах огън в очите и, а това не ми допадна много много. Тя беше намислила нещо, но какво?
- И сега!?
- Ще ми се реваншираш! - Блеър се усмихна самодоволно.
- Да се реванширам ли!? Но как? - Определено очаквах обяснението и с интерес.

Queen Bee

Почти усещах диханието му, ала тогава защо имах чувството, че всеки момент всичко ще се разпадне? Защо си мислех, че всичко около нас ще изчезне?
- Аз мисля, че ще е различно. Противоположностите се привличат Бас, а ние колкото и да си приличаме, все пак сме различни един от друг.
Ала тогава той я спомена. Нея. Тази, която ме караше да изпитвам несигурност. Тази, която караше да се чувствам застрашена. Но тогава ми дойде идея.
- Прав си. Аз съм манипулаторка, развалям живота...разрушавам ги, затова искам да оставиш Елена. Иначе аз ще се заема с нея, ще я срина. Ще я унищожа.
Чък ме погледна с онзи негов поглед, когато ме съдеше. Ах, мразех да ме гледа така. Изведнъж яростно ме хвана за раменете и ме разтресе.
- Защо да го правя? Защо да оставя единствения човек, който ме обича, за да бъда с теб? Защо да я нараня, след като и обещах? Защо Блеър, защо?
Стоях безмълвна, бях повече от шокирана. Как можех да отговоря на тези му въпроси.
- Тя не е единствения човек, защото може би аз се влюбвам също.
Сложих ръка на устата си и очите ми започнаха да премигват ужасяващо бързо. Какво щеше да стане сега? Щеше ли да се уплаши и да си тръгне? Щеше ли да ме целуне? Нямах представа, той просто ме пусна и отстъпи една крачка назад. Най-вероятно това щеше да е края на нещото, което дори не беше започнало. Бях толкова глупава.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Сря Ное 23, 2011 2:47 am

Блеър скри меките си устни с нежната си китка сякаш изкаше да изкраещи "Господи, какво му казах!", а аз само я изгледах сериозно. Нямах ни най-малка представа какво да направя. Отстъпих назад, за да я погледна малко от страни. Това разстояние от милиметри между нас не ми помагаше да мисля трезво. Бях готов да си тръгна, наистина бях готов. Но един получен sms ме спря за миг. Погледнах телефона и се усмихнах.
- Тя ли е!? Вика те при себе си!? - Буквално изсъска Блеър. Тогава погледнах очите и. В тях видях толкова болка, нещо толкова неприсъщо за кралицата. Тя отвори устни сякаш да ми каже "Върви тогава!", но аз поставих показалеца си върху тях и спрях движението им.
- Шшшшшшт. Приятеля ми T.O.P. е в Manhattan. Иска да се срещнем, когато аз мога, а не точно сега на секундата. - Казах и се усмихнах леко. Защо не можеше да разбере, че тя бе повече от това, което заслужавам!? Толкова перфектна, мога само да и благодаря, че иска да е до мен. Наведох се лико и прошепнах. - Ела по-близо до мен! - Тя бе така неотразима, като пъстро-червена ягодя, а аз копнеех да съм сметаната, която я покрива. Тя владееше сънищата ми, а сега бе напът да завладее и реалността ми. Гледах лицето и и исках да кажа, какво се крие в сърцето ми. Тя бе толкова красива, че исках времето да спре. С аромата си това красиво момиче запалваше огън в душата и сърцето ми. Дъха ми бе толкова учестен, сякаш щях да направя сърдечен арест. Не искам да и кажа "До виждане!" Устните ми бяха пресъхнали, за горещите и устни, но не можех нищо да направя, а само казах с треперещ глас. - Целуни ме!

Queen Bee

Пръстът върху устните ми, ме караше да потрепвам. Приближих се към него и започнах да си играя с колана на копринения си халат. Гледах надолу и сякаш не смеех да погледна към него. Все още не беше избягал, което беше хубаво, ала не беше казал нищо, можеше изобщо да не изпитва същото към мен.
- Целуни ме!
Думите отекнаха в съзнанието ми и инстинктивно вдигнах поглед нагоре. Лицата ни бяха на сантиметри, усещах дъха му, ала самото поемане на въздух сякаш му беше трудно. Сякаш почти всяка една част от тялото му крещеше да си тръгне, ала съвсем малка, друга отделна част, го караше все още да стои изправен пред мен. Пуснах колана на коприненото бижу и хванах ръката на Чарлз.
- Аз...аз наистина мисля това, което ти казах. Истина е.
Надигнах се бавно на пръсти и докоснах устните му със своите. Езика ми нахлу, съвсем плахо, в устата му и намери неговия. Накрая се отдръпнах и леко захапах долната му устна. Това беше една от онези целувки, които те оставяха без въздух. Това беше една от онези целувки, които можеха да те накарат, да си вдигнеш единия крак във въздуха, които караха колената ти да омекват и да те правят толкова щастлив, че се чудиш дали е реалност или сън, това което ти се случва. Не можех да се сдържам около него. Сякаш аз изваждах най-доброто в него, а той най-лошото в мен. Похот. Нещо, което досега не бях изпитвала в такива размери, беше намерило място в душата и мислите ми. Надигнах се отново на пръсти и го целунах. Този път по-смело, по-продължително и доста по-страстно. Когато целувката свърши, отстъпих няколко крачки назад и вдигнах погледа си към него.
- Какво е това, нашето? Какво ще бъде? Ще бъде ли изобщо нещо? Не ни виждам, като Чък и Блеър ходят на кино. Или Чък и Блеър се разхождат в парка. А толкова го искам.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Нед Ное 27, 2011 8:18 pm

- Искаш да се разхождаме в парка ли? С теб дори бих хранил любимите ти патици в Central Park. Ако искаш и "Отнесени от вихъра" ще гледаме. - Усмихнах се аз, а нейните очи светнаха. - Не е нужно да правим всичко, което се очаква от всяка нормална двойка. Не и ако не го искаш. Никой не може да ни каже, какво да правим и как ще се почустваме по-добре. - Тя ме погледна неразбиращо. - Я си представи, че ще сме по-щастливи точно ако се държим за ръце и ходим на кино заедно. - Аз бях дори по-изненадан от нея чувайки собствените си мисли на глас. - Нямам представа, какво е това между нас! Нямам представа, какво ще е! Но знам че никой няма да ни обвини ако нищо не се получи между нас, но и никой няма да ни обвини ако се получи. Но съм сигурен, че ако не опитаме някой ден ще съжеляваме, че не сме се пробвали. Просто ще следвам сърцата си и ще действаме както го чустваме. Ако нещо в теб изкрещи "Хвани го за ръка!" направи го. Ако нещо в мен изкрещи "Заведи я на кино!" ще те заведа.

Queen Bee

- Би го правил с мен, това е толкова...романтично.
Да се държим за ръце, да ходим на кино заедно, да се разхождаме из парка и да храним малките патета. Това звучеше като среща-мечта. Явно той не беше онзи егоистичен и себичен човек, за когото го смятах преди няколко месеца. Той беше мил и нежен и...искаше ми се да кажа мой, ала не знаех дали е така. Не бях сигурна.
- В момента всичко в мен крещи да те целуна.
Хванах ръката му и я сложих на кръста си, като я плъзнах по колана на коприната. Халата се развърза и под него се показа розовата нощничка. Ръката ми погали скулата му и се задържа там. Целунах го и сякаш само по тази начин се чувствах безгрижна и щастлива. Той просто стоеше, никога не беше пасивния, а аз никога активната. Сякаш ролите бяха сменени, отпуснах се и сложих пръсти на устните си. Вкуса и дъха му бяха по тях.
- Какво искаш да правим сега? Да гледаме ,,Отнесени от вихъра'', да ядем пай...
,,Каквото и да правя с теб, дори и малките целувки. Дори тогава чувството е неописуемо.'' Последното си го казах на ум и се усмихнах.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Нед Ное 27, 2011 8:58 pm

- Нека не бързаме и започнем с пая. А после ще видим как ще посрещнем зората. - Казах аз и се усмихнах нежно. Не исках да бързам, не и сега. Предния път избързах и след една страстна нощ с мен тя избяга при Натаниел. Не искам и този път да се случи, не и когато и признах колко много значи тя за мен. Не можех да си позволя да бързам, не и след като познавахме само манипулаторската и жестока част от характерите си. Това е нещо ново за мен, а бързината можеше да ме преспъне много неочаквано. Проблема бе, че толкова много исках да я сграбча и .... А не, не ме е срам сам да се разконцентрирам. Усмихнах се и я вдигнах на ръце, а тя ахна.
- Останах с впечатлението, че няма да бързаме!? - Каза тя през смях, а аз почти я хвърлих на леглото.
- Да се бавим, да се бавим, ама колко да се бавим!? - Казах и аз през смях и я целунах. А после пак и пак и пак я целунах, а после се дръпнах леко и казах. - И сега от една чиния ли ще го ядем този пай или трябва да помоля Дорота за лично моя? - Попитах аз и повдигнах вежди.

Queen Bee

Целувките му ме разтапяха, сякаш бях малка снежинка. Така крехка, така безпомощна в ръцете му. Донякъде това ме притесняваше, притесняваше ме контрола, който имаше над мен. Сякаш бях пристрастена към всяка една негова целувка. Бях се излегнала на леглото, а той нежно беше застанал над мен. Попита за пая, а аз извъртях очи. Взех чинийката и откъснах съвсем малко парченце. Подадох му го и когато той отвори уста, за да го вземе го дръпнах.
- Мммне. Тази игра се играе така: за всяка целувка, получаваш малко парченце пай.
Засмях се и прехапах долната си устна. Той се наведе и ме целуна, а аз му дадох парченцето. Честно и почтено. ,,Чък и Блеър ядат пай, Чък и Блеър гледат заедно филми, Чък и Блеър просто спят, прегърнати.''Може би това беше възможно, може би това беше началото на нещо хубав, на нещо красиво. Още едно парченце и още една целувка, играта продължи докато две парчета пай бяха изчезнали мигновено.
- Ако ще оставаш ще трябва...
Преобърнах го и бях върху него, а косата ми се разпиля навсякъде по лицето ми. Той премахна непокорните кичури и продължих.
- ...да поискаш свое собствено легло от Дорота.
Изкикотих се, а той се намръщи. Бързо го целунах и след секунда нямаше и следа от намръщената му физиономия.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Нед Ное 27, 2011 9:39 pm

- И няма да приютиш това момче в прегръдките си? - Тя направи една такава муцунка. - А може и да спя на дивана долу в дневната и да не притеснявам Дорота. - Целунах я по нослето и я съборих върху леглото. - Няма как да стигна ако си върху мен.
- Оооо, а аз си мислех, че ще се бориш с това!? - Нацупи се тя. Завъртях се и паднах на колене до леглото. Погледнах я в очите и попитах.
- Ще ми позволи ли нейно величество да прекарам ноща в прегрътките и или ще ме принуди да спя на пода в краката и!? - Тя ме гледаша сериозно и се замисли какъв отговор да ми даде. За мен нямаше проблем къде ще спя, щом тя иска да остана тук. Не веднъж съм се събуждал на не дотам изискани места, което не беше за гордост, но това бе живота, на който ме бе научил Барт. Всяка вечер с различна жена на различно място без нищо ангажиращо. Но явно дългите години практикуване на нещо подобно ме караха да искам нещо по-различно, нещо което сърцето ми казваше, че Блеър може да ми даде.

Queen Bee

- Ами след като сте толкова очарователен, няма как да не Ви приютя, господин Бас.
Устните ми се изкривиха в самодоволна усмивка и го издърпах отново на леглото. Хванах го за яката на ризата и скъсих разстоянието между нас. Устните ми почти докосваха моите...ала не трябваше да бързаме. Пуснах я и се върнах на земята. Свалих бавно сакото му и го оставих на земята. Просто стояхме и се гледахме. В един момент бях готова да разкъсам дрехите му, а в другия ми беше достатъчно само да бъда в прегръдките му. Това беше най-странното как имах самоконтрол, а в следващите секунди той изчезваше, след малко обаче пак се появяваше. Като на приливи и отливи.
- Искам те.
Казах съвсем просто и ясно. Исках го, но този път нямаше да избягам при Нейт, този път нямаше да се случи, защото се чувствах несигурна. Щеше да се случи, защото го исках повече от всичко, защото исках само него.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Нед Ное 27, 2011 10:41 pm

Сякаш думите и срязаха с меч на две моите планове за изчакване и небързане. Тя ме гледаше право в очите и не мигна няколко секунди. Погледнах за миг надолу, с две ръце хванах нейните и я погледнах в очите.
- Сигурна ли си!? - Тя не ми отговори, а само ме целуна. В този миг преживях най-хубавото де-жавю в живота си. Пуснах ръцете и и с бавни и нежни движения свалих този толкова прозрачен и изкушаващ халат на земята. С бързи движения тя разхлаби вратовръзката ми и я хвърли зад гърба си, а след нея и кола ми я последва. Целувките не спираха, а напротив, учестяваха се и ставаха все по-страстни и по страстни. Скоро дрехите ни не бяха бариера между нас, а замо купчини по пода. Нежно вдигнах Блеър и я поставих на леглото, а тя изстена тихо. Целунах финното и носле, а после по-надолу и по-надолу. Тази нощ трябваше да е по-страстна и неповторима от първата, за да съм сигурен, че Блеър няма да и се преиска нещо друго, или по-точно някой друг. Чувствах се прекрасно в нейната компания, когато кожата ми докосваше нейната. Но в същия миг бях толкова уязвим и уплашен.

Queen Bee

Единственото, което беше останало по мен, беше бельото ми. Всичко друго беше свалено, дотук с идеята да не бързаме. Ала как да не бързам, след като в сънищата ми той беше там, постоянно. Желаех го, той беше момчето, което не напускаше мислите ми. Целувките ставаха все по-страстни и продължителни, дишането и на двамата се ускоряваше, а ръцете му бяха навсякъде по тялото му. Докосванията му. Цялото ми тяло се разтапяше в ръцете му. Само нещо толкова малко можеше да ме накара да изпадам в безтегловност. Просто бях негова, толкова обречена на думите му и действията му, напълно подчинена. Не знаех дали той самият съзнаваше как си играеше с мен. Как подхранваше тази нужда, която имах от него с всяка една целувка и всяко едно докосване. Как ме захвърляше в десетки най-различни емоции само с няколко прости думи. Можеше да ме накара да искам да живея и да искам да умра, да ме накара да плача, да стена, да се усмихвам. И беше толкова жестоко така да се възползва от това, но истината беше нямах нищо против. Обожавах да се възползва от това, не исках да спира.
- Ти спираш дъха ми.
Казах тихо и го целунах. Отново и отново. Не исках това да свършва.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Пон Ное 28, 2011 11:47 am

Беше доста трудно да се откъснем от целувките на другия, за да кажем дори и една дума.
- Дъха ти!? Ти спираш сърцето ми! - Споделих между многобройните целувки и ласки. За пореден път Кралицата бе в моите прегръдки. Тя бе под властта на моята страст и потрепваше и настръхваше под галещите ми ръце. Тази мека и бяла кожа, която беше последната преграда около сърцето и. Сърцето, което копнеех да завладея тотално. Сърцето, което бе причина моето сърце да бие по-учестено от когато и да било друг път. Нямам представа какво точно ставаше с мен, но бях убеден, че е нещо ново, неповторимо и незабравимо. Нещо, което ми харесваше и не исках да свършва дори и за секунда. Блеър се протегна, за да изгаси светлината идваща от лампата на нощното шкафче. Но аз я спрях. - Остави я да свети. Искам да виждам всеки милиметър от тялото ти! Искам поне тази светлина да ми доказва, че това е реалност, а не поредния сън! Искма да съм сигурен, че в този миг ти си моя и на никой друг! - Кралицата беше моя и възнамерявах това да остане така до края на света.

Queen Bee

Аз съм спирала сърцето му? И това ми го казваше Чарлз Бас, в момента радостта ми не можеше да бъде описана. Най-накрая бях разтопила сърцето му, нещо което никой не беше правил.
- Обичам когато ме държиш в ръцете си, обичам когато ме докосваш, обичам когато ме целуваш...
,,Обичам теб'' признавах го пред себе си, ала не можех да го призная към него. Защо не можех? Защо не можех да му призная чувствата си.
- Аз съм само твоя, повярвай ми. Аз също искам да съм сигурна, че това не е поредния сън, не е поредния мираж. Искам те само за мен.
Усмивката не слизаше от лицето ми, бях като разтапящо се кубче лед в ръцете му. Чувствах се истински желана, когато бях с него. Още преди да замине за Дубай се целувахме, но не беше същото. Тогава все още смятах, че има надежда за мен и Нейт, смятах че го обичам, ала се бях лъгала. Всъщност всичко, което бях изпитвала към Арчибалд е било привързаност.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Пон Ное 28, 2011 9:40 pm

Съзнанието ми бе обсебено от голото тяло на Блеър. Ооо Чък, как може да сънуваш страстна нощ с нея, когато тя може би няма да ти проговори след случката с чашата с шампанското. Главата ми ме цепеше. Определено комбинацията от успокоителни и бутилките уиски не ми повлия добре. Размърдах малко главата си, но тя тежеше доста над обичайното. Въздъхнах и отворих очи, но гледката не бе очакваната. Аз не бях в леглото си. Бях в друго легло, и то не бях сам. Къде ли бях и то гол. А тази тъмнокоса девойка? Не си спомням да съм се запознавал с някого. Всичко ми се губи. Какво да правя сега? Главата ме цепи ужасно. Как ще се измъкна без да ме усети? Опитвайки се бавно да се измъкна от лежащата върху мен девойка косата и се отмести от лицето и и аз се вцепених. Блеър Уолдорф се беше сгушила в мен и спеше така сладко. Бяхме без дрехи, покрити само със синьо одеалце. Огледах се отново, за да се опитам да разбера къде съм. Не бях в моята стая, но в просъница тази ми се стори позната. Това беше стаята на Блеър, но аз какво правех тук? Какво се бе случило в клуба, а след това? Оооо защо пих толкова и сега не си спомням нищо. Как защо? Нали исках да забравя. Усетих леко движение и се сепнах. Тя се сгуши още по-силно в мен и лицето и почти се допря до моето. С нежно движение на дясната си ръка отместих един кичур коса от очите и и я отпуснах върху гърдите си. А с лявата си ръка я прегърнах през рамо и я притиснах по-силно до тялото си. Вгледах се в нежните черти на лицето и. Един небесен ангел лежеше върху гърдите ми. Не мога да си тръгна без да съм разбрал какво е станало. Отпуснах се в леглото и зачаках тя да се събуди. Загледах се в тавана и бавно се унесох в сън.
Някакъв шум ме накара да отворя очите си. Навън още не се бе разведилило, а Блеър спеше сладко лежейки върху мен. Вгледах се в затворените и очи и нещата започнаха да ми се проясняват, да не кажа, че си спомних всичко между нас. Нима тя наистина пожела да е с мен? По дяволите, каквото и да беше станало се радвам, къде я намирам. Не исках да я будя. Исках да я оставя сама да се събуди и да реши, какво да прави. Може да и хрумне да избяга. Не че бе възможно да избяга от дома си, а аз да остана там, но все пак. Тя бе способна на всичко. Ще е хубаво и ако ме покани да закусим заедно. Чък престани! Млъкни и се наслади на всеки миг допир до божественото и тяло! Не можеш да предвидиш, какво ще се случи на сутринта! Поне веднъж остави нещата да се случат, както трябва! Поне веднъж се опитай да не контролираш всичко! Погалих я нежно по косите и отново се унесох в сън.