Blair Waldorf's suit

Queen Bee

Събудих се и първото нещо, което видях беше лицето на Чък. Той спеше, а аз само връщах лентата назад. Целувките, прегръдките...нежните думи. Превъртах всеки един момент, отново и отново. Станах съвсем внимателно. Отидох в банята и се погледнах в огледалото. За първи път виждах такава усмивка на лицето си. Беше различна, беше нова. Измих си зъбите и лицето, освежих се и се върнах в стаята. Сега какво трябваше да правя? Да го събудя с целувка? Или пък да легна до него и да се правя на заспала и той да бъде този, който ще ме събуди. Не, не, не. Как можеше точно аз да не знам какво да правя. Отворищз бавно вратата и безшумно излязох от стаята. Затичах се по стълбите и зашептях.
- Дорота, Дорота. Дорота кълна се, че ако не се появиш, ще те екстрадирам.
След секунди тя се появи.
- Кажете, мис Блеър.
- Какво да правя с Чък? Вчера почти му признах, че го обичам. А днес просто нямам идея как да се държа с него.
- Как така почти, госпожице? Да не би Вие и мистър Чък да сте заедно? Каква прекрасна новина.
Дорота започна да ме прегръща и какво ли още не. Отдръпнах се и я погледнах тип ,,Кажи какво да правя?''
- Ами, не знам. Може би трябва да му признаете какво чувствате.
- Оуу, не ми помагаш Дорота. Качвам се горе.
Обърнах се и тръгнах към стълбите, когато се блъснах в Чък. Дали беше чул, казаното от мен? Относно чувствата ми?
- Добро утро.
Усмихнах се нервно се засмях.

Заглавие: Re: Blair Waldorf's suit Съб Дек 03, 2011 3:00 am

Нещо запищя в цепещата ме глава. Беше телефона, който ме уведомяваше, че съм получил sms. Едвам отворих натежалите си клепачи и почти бях готов да си обещая, че повече няма да пия, когато видях къде съм. Все още бях в спалнявта на Блеър и все така гол, но този път бях сам. Взех телефона си и какво да видя, съобщението не беше от който и да било, а от официалната ми приятелка Елена.
- Добре се подреди Чък. Ами сега какво ще правиш. - С две ръце разтрих цялото си лице с надеждата нещо да ми хрумне. - Добре, имам резервни дрехи в лимузината и явно ще трябва да се преоблека по път за Палас. Направо прекрасно. - Мърморих си аз докато миех очите си. С едната ръка набързо пратих sms на Елена, докато с другата обувах панталоните си. Определено поставих рекорд по бързо обличане, а обикновенно го поставях за събличане. Леко се усмихнах при тази мисъл, но съобщението за доставен sms ме върна в реалността. Не мога да си позволя да наряна някоя от тях, не и като и кажа за другата. Трябваше да измисля нещо, защото за първи път в живота ми не исках да съм с две жени едновременно, но и нямах представа от коя да се откажа. Тръгнах надолу по стълбите и докато оправях рошавата си коса се сблъсках с Блеър, а после забелязах усмихващата се Дорота до масата в антрето. Ето какъв е бил шума, който дочух, двете са си шушукали и естествено сигурно аз съм бил темата. А за момент се притесних, че Кралицата е решила да избяга от дома си заради мен. Тя каза само:
- Добро утро. - И се усмихна неочаквано нежно. Явно не съжаляваше след тази бурна нощ с мен, но сега....
- Добро утро. - И аз се усмихнах направо глупашки.
- Дорота тъкмо ми съобщаваше, че закуската е готова. - Каза тя спокойно, за да прикрие истинския разговор между тех. Естествено е че ще заподозра нещо, все пак усмивката на Дорота не беше никак невинна, а по-скоро сякаш в ушите и звучаха цватбени камбани и то за моята сватба с господарката и. Ами сега!? Как да се измъкна без да ме заподозрят в подобен заговор!? Наведох се и целувайки Блеър по челото само смотолевих.
- Имам време само за един портокалов сок, защото закъснявам за бизнес среща. - Какво да се прави Бас, като ще лъжеш и двете поне да е с една и съща лъжа. И без това достатъчно си се уплел, за да мислиш и различни лъжи. Блеър сбръчка недоволно носле, но не ми каза нищо докато слизахме заедно по стълбите. Дорота се появи веднага с подносче и две чаши прясноизцеден сок от портокал.
- Мистър Чък, госпожице Блеър, заповядайте. - Двамата взехме чашите си и аз изпих своя докато те ме изпращаха. Поставих чашата си обратно на подносчето в ръцете на Дорота и влязох в асансьора. Точно когато плъзгащите врати почи се бяха затворили Блеър попита шепнейки:
- Ще ми се обадиш ли? - Аз само кимнах в знак на съгласие, когато вратите се затвориха и разделиха погледите ни.